Търсене

- Тръгвам си. - изрече Арзай и тръгна към пристанището. През водата щеше лесно да се прибере.

- Моли се глупавият ти експеримент да проработи, иначе и ти ще я последваш, когато се разбере какво си направил. - изрече Арзай. Аджакс беше прав. Дори и да даваше от енергията си на Силиа, това само щеше да забавя неизб…

- Дай ѝ от енергията си. Силата на ядрото ще забави малко процеса.

- Да дадеш ядро на простосмъртен е нещо, което изобщо няма да ти бъде простено! - изрече Арзай. - Хенар няма да подмине с лека ръка и тази ти глупост. Този път наистина прекали. Осъзнаваш, ли че няма кой да ѝ помогне?

- О, то ще е чудно, ако те остави жив! - изсумтя Арзай. - Поне ѝ кажи.

- Хич не е нищо. Искаш да натриеш носа на Хенар, но за целите си използваш невинни същества. - отвърна Арзай. - Тя поне има правото да знае.

- Ти полудя ли?! - извика морският бог. - Аджакс, наистина какво правиш? Няма как да си сигурен, че планът ти ще проработи. Ако не стане, ще си убил момичето напразно.

- Защото не съм чул, че е мъртва все още. - отвърна Арзай. - Наистина лоша идея да го правиш. Не знаеш какво ще стане, нито дали ще сработи.

Арзай въздъхна. - Не си сложил ядрото в Силиа, все още, нали?

- Защото тук поне имаш благоразумието да си облечен. - отвърна Арзай. - И представа си нямаш колко нелепо изглеждаш всеки път като се налага да те посещавам.