Търсене

Аджакс се изсмя тихо. - Сякаш съм. - изрече той. Рядко минаваше ден, в който да не мисли за нея и да не съжалява за избора си. Смяташе, че чувствата са слабост и не отиват на такива като тях. Грешеше.

Силиа се изправи от леглото и залитна. Краката ѝ бяха като макарони. - Заслужаваш никога да не я забравиш. - изсъска принцесата. Трябваше да се махне от това място.

Аджакс изсумтя. - Хенар я унищожи. Венара... не беше най-добрата. Преди Хенар да направи боговете да са богове на общи названия, всяко нещо отделно си имаше бог. Бог на морето, бог на океаните, бог на реките, бог на трев…

Силиа се изсмя. - Тя имаше същия поглед, който вероятно и аз имам, когато съм сама с Крисчън. Онова очакване, че този път идиотът, в когото си влюбена най-сетне ще отвърне, че споделя чувствата ти. - въздъхна принцесата.…

Очите на Аджакс се разшириха. Как бе узнала това? Никога не е споделял подобни неща пред Венара. - Как разбра?

Силиа се изсмя слабо. Разкаянието личеше в гласа му. - Ти си идиот. - изрече тя. - И ти си я обичал, но никога не си ѝ отвърнал, нали?

Аджакс разтърка чело с ръка. Дори не разбираше как Силиа бе успяла да види нещо от спомените на Венара. Ядрото пазеше ли подобни неща изобщо? - Това е дълга история. - с горчивина в гласа отвърна богът на войната.

- Били сте любовници, според спомените. - отвърна Силиа. - Тя те е обичала.

Аджакс присви очи. Това не беше особено добре. - Какво значение има?

Силиа беше ужасно изморена. Не разбираше дали съзнанието ѝ си играе игрички с нея или виждаше спомените на Аджакс. - Освен силите си и твои спомени ли ми прехвърли? - със слаб глас попита принцесата. - Коя е Венара?

Аджакс я погледна. - Дадох ти част от силите си, забрави ли? Няма да можеш да ги ползваш, но това не е важно. - излъга я той.

Силиа се надигна от леглото и взе манерката. Изпи цялото ѝ съдържание, от дни не беше пила вода. - За какво беше това?

Аджакс освободи Силиа от магическите окови, с които я бе оковал. Извади от палтото си манерка с вода. - Ето, изпий я.

Силиа не изпитваше агонизираща болка повече, но тялото сякаш все още я болеше. Тя искаше просто да си легне и никога повече да не се събуди. - Ти си... изрод. - с прегракнал глас изрече тя. Учуди се, че изобщо може да го…

Аджакс се върна в замъка си. Беше тихо. Толкова тихо, чак беше плашещо. Богът на войната знаеше, че Силиа не може да умре, но никога не пречеше да бъде напълно сигурен. Той с бързи крачки се отправи към спалнята, в която…

Аджакс разтърка чело с ръка. - Да, няма да стане. - промърмори той и се обърна към нея. - Ще се видим след точно три дни. Нямаше представа какво щеше да прави, но трябваше да живее сред човеците, докато това приключи. Ня…

Силиа се гърчеше като червей. Вече се бе изпотила, а ужасното чувство не отминаваше. - Аджакс, моля те, махни го! - извика тя. Болката продължаваше да се засилва. - Махни го! - изпищя накрая.

- Няма как. - отвърна Аджакс. Наистина нямаше как без да я убие преди това. - Ще издържиш. Само три дни. Той се доближи до прозореца. Арзай наистина бе побързал да я подцени. Изглежда болката не бе чак толкова силна.

Силиа изглеждаше ужасена. В началото не усещаше нищо, но после сякаш нещо започна да я изгаря отвътре. Не беше лек дискомфорт като да пиеш абсент, беше си направо огън вътре в нея. Сякаш тя всеки момент щеше да започне д…

- Не мога. Аджакс взе ядрото на Венара и приближи леглото. Надвеси се над Силиа и ръката му засия в жълтеникав цвят. Той притисна ръка върху корема на Силиа и "пъхна" ядрото в нея. - Готово.

- Абсолютно не! - извика Силиа. - Освободи ме!

- Фрагмент от силите ми. - излъга Аджакс. - Ще ти го дам и ще изпитваш агонизираща болка точно три дни. Няма да умреш, нито ще кървиш. Просто малък ад за кратък период от време.

- Какви глупости говориш? - изплашено изрече Силиа. Никой нямаше да я намери на това място. - Какво е това?

- Вече го правя. - изсмя се Аджакс и призова кутията, в която беше разрушеното ядро на Венара. - Признавам, че проучването, което направих не ми харесва, но ще оцелееш. Ще е просто лош спомен.

- Не можеш да правиш това! - извика принцесата.