Търсене

Дейвид си тръгна.

Афсол пожела лека вечер на който бе останал и с Аша си тръгнаха.

Лилит беше учудена, но усещаше, че госпожица Дърво няма да издържи там, където и да отиваше. Много бързо щеше да се върне обратно.

Елвира реши да си върви. Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

Арус въздъхна и пожела лека вечер, сетне се запъти към кораба си, заедно с Крисчън и Далия.

Евдемия въздъхна. Нямаше представа Силиа къде щеше да отиде, но ѝ завиждаше малко. Де да можеше и тя да намери място, където Свинята Каво да не съществува. Елфката пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

- Не, благодаря. - отказа лисицата. - Ще се прибера сама. Тя си тръгна от местността.

- Е, мили мои звънчета, какво ще кажете да се прибираме вече. - усмихна се Арус и се обърна към Крисчън и Далия. - Разбира се, Нана винаги е добре дошла да се върне с нашия кораб.

- То това да ти беше проблема на теб. - измърмори под носа си Далия и се върна при Арус.

Блейд пожела лека вечер на всички присъстващи и задърпа Конър към замъка.

- Това, което не разбираш тъпачке с комплекс за недосегаемост е, че не всички искаме да се продаваме за пари и власт. Клеодора пристигна и кацна близо до Силиа. Принцесата се качи на гърба ѝ и ѝ нареди да отлети. Трябваш…

Серена също реши да се прибира. Тя пожела лека вечер и си тръгна. Узурпаторката щеше един ден да си плати за всички тези подигравки.

- Нелепи са само ако не си достатъчно умна, за да разбереш какво ти казвам. Или пък това е новият ти план? След като си сама и беззащитна на това място, сама се превръщаш в мишена, след което ще слушаме нова порция ревов…

Катрин реши да си върви. Дейвид наистина се държеше странно. Надяваше се да не ѝ погажда повече такива номера.

Юки реши да се прибира, напоследък усещаше странно присъствие в това кралство и се надяваше Нана да не ѝ е скроила някой номер, защото оставаше още едно събиране и ако другата лисица посмееше да пренебрегне предупреждени…

- Не виждам как с нелепите си изказвания оказваш помощ на когото и да е, но не ме и интересува особено вече. - отвърна Силиа и прибра обратно писмата.

- Аз също не съм убеден какви са целите ѝ, но Еритос не е твърде подходящо място за живеене както се вижда и от храната и напитките оставени за гостите на това събиране. Изглежда проблемите на това кралство се задълбочав…

Халон реши да си върви. Той пожела лека вечер на присъстващите и тръгна към замъка си.

- Защото винаги съм искала просто да ти окажа помощ, но уви, ти така и не го проумяваш. - сви рамене Далия. - Не е странно, предполагам. Както се забелязва, тук всички сте побъркани.

- Каква игра играе тази? - присви очи Нана и се обърна към наемния убиец. - Наистина не ви разбирам вас двамата. Първо те обвинява в изнасилване, сега вместо да търси какво се е случило с нея, ще заминава в друго кралств…

- Ще видим как ще се стекат нещата. - изрече Силиа и се обърна към Далия. - Не виждам ти за какво се тревожиш за моята безопасност, тъпачке.

- Но аз не се смея. - опонира Далия. - Констатирам факти, не е много умно от твоя страна да си сама където и да било. С твоя интелект не си в безопасност в кралства пълни с жители, а какво остава ако си сама.

- Трябва да се прибереш за последното парти. - напомни ѝ Афсол.

- Смей се колкото искаш, тъпа краво. - изсмя се принцесата. Изобщо не я интересуваше какво щяха да говорят тези. Най-сетне можеше да се махне.

- Чудо голямо. - изсмя се Далия, чувайки думите на пиклата. - Вероятно и от там ще успеят да те отвлекат. Честичко ти се случва. - присмя се жената.