Търсене

Афсол въздъхна и реши да иде до таверната да поръча алкохол за замъка си. Надяваше се Елвира да може да издържи още.

Елвира вдигна ръка да го зашлеви, но Афсол нежно я улови във въздуха. Маркизата отвърна на целувката му. Отново се унижаваше, че иска ласки от него, женения мъж, който не можеше да има. Накрая, тя се отдръпна. - Стига то…

Афсол си пое дъх. "Божества, дарете ме с търпение...", помисли си той. - Стига с тая Аша. За теб говорех. Само и единствено за теб, вироглаво същество такова. Не го интересуваше, че после ще го зашлеви. Той скъси дистанц…

Елвира взе кошницата. Чудесно, пак му се разтапяше насреща. - Онова, което не си готов да изгубиш? Заради това ли тази проклета дрипла е още тук?! Защото не си готов да се откажеш от нея? - кресна отново тя.

- За бога, жено, стига вече. - изрече Афсол. - Котката е за теб. Дано ти напомня за мен, когато си край нея и за онова, което не съм готов да изгубя.

Елвира не взе кошницата. Маркизата беше сащисана. - Аз за какво говоря, той котки ще ми подарява! - кресна отново тя, след като се отдалечиха. - За какво ми е? Що не вземеш една за милата си съпруга? Тъкмо може да се нау…

- Права си, звучат като лъжи. Както и да се оправдая няма да е правилно. - въздъхна Афсол. - Вярвам, че нещата ще се оправят, само не знам кога. Затова те моля да си търпелива. Той забеляза, че един мъж продава домашни л…

- Такова търпение ще ти дам... - изсъска Елвира. - Чух вече какво ли не от лъжливите ти уста: имай търпение, трябва още време, няма нищо между нас, всичко ще трае само година... И всеки път пълни лъжи! - извика жената. -…

- С нищо, разбира се. - засмя се Афсол. - Аша не ме интересува. Просто е пречка към щастливо бъдеще, която някога ще бъде премахната. Трябва да се запасим с търпение.

Елвира се изсмя и скръсти ръце. - А ако просто ме беше послушал и беше изпепелил тези навлеци с драконите си, нямаше изобщо да го водим този спор! Така че ще прощаваш, ако не съм напълно убедена, че думите ти са истина. …

- Жено, за бога, истината ти казах. - отвърна принцът. - И именно защото те обичам, не исках нищо лошо да се случи с теб, затова се съгласих на този нелеп брак. И именно защото те обичам, трябваше да те изгоня от замъка …

Елвира се засмя, едва сдържайки се да не го зашлеви. - Разбира се, че не. Аз знам отговора на този въпрос прекрасно, скъпи. - отвърна тя, сетне изражението ѝ стана ледено. - И той е не. Ако ти липсвах нямаше да ме потъпч…

Афсол разтърка чело с ръка. Пак се започваше. - Наистина не разбирам защо всеки път като ме видиш и веднага започваш с Аша. - уморено отвърна той. - Няма ли поне веднъж да ме попиташ дали ми липсваш?

Елвира прокле късмета си. От всички хора в това кралство, точно на него да попадне. - Да. - отвърна тя и се огледа. - Милата ти съпруга къде е? Не си ли я взел със себе си?

Афсол бе решил да излезе. Станалото между него и Елвира във вилата ѝ не му излизаше от главата. Искаше отново да е в компанията ѝ и никога повече да не се отдели от нея. Аша изглежда нямаше намерение да си тръгва от живо…

Елвира бе излязла на разходка. Напоследък се задушаваше в замъка си. Тя обикаляше из пустия пазар на Еритос като си купуваше нещо, ако ѝ хареса.

Катрин продължи да куца към дома си. Искаше да се прибере, само това.

Силиа сви устни. Добре помнеше как се чувстваше тя след повечето преживявания. - Напълно нормално. Не я насилвай да разказва. Ще проговори, когато е готова. - отвърна тихо принцесата и продължи да върви близо до Катрин. …

Розан и Силиа се приближиха до момичето, готови да помогнат. - Нищо не казва. - тихо изрече наемната убийца.

Катрин изобщо не чуваше какво ѝ говорят. Розан и Силиа ѝ помогнаха да се облече, но момичето сякаш изобщо не беше там. След като ѝ помогнаха да се изправи, Катрин се подпря на стената и започна да върви напред.

- Нека ѝ помогнем да се облече. - изрече Силиа към Розан и взе долната част на роклята на Катрин от земята. - Ще те приберем в замъка ти, Катрин.

Катрин леко отвори очи. Момичето отначало не знаеше къде се намира, но след като се огледа, тя си спомни за случилото се по-рано. Тя се обърна на една страна и повърна. Болката се завърна, напомняйки ѝ за ужаса, който бе…

Силиа с бързи крачки се доближи до Розан. Вече се притесняваше. Очите на принцесата се разшириха, когато видя Катрин. Божества, защо и на нея трябваше да ѝ се случват такива неща? - Катрин, събуди се! - извика принцесата…

Розан и Силиа минаха покрай една уличка и наемната убийца зърна нещо с периферното си зрение. Тя спря за момент и погледна натам. В ъгъла на уличката се виждаше нечие тяло. - Тук има някого. - изрече Розан към Силиа. Нае…

Силиа и Розан се разхождаха из сърцевината на Еритос. Принцесата бе отишла да провери как са котките ѝ. После щяха да отидат в Кросфайър Муунлайт и да си вземат нещо за ядене от онзи отвратително скъп ресторант. Нямаше в…