Търсене

- Добре. Силиа и Розан много се притесняват. Дейвид се надигна от земята и двамата с Катрин напуснаха това място.

- Не се оплаквай. - изрече тя. - Да се махаме от тук, моля те.

Дейвид дойде на себе си. Чувстваше се слаб, но не толкова колкото преди малко. - Лунен прашец? Умно.

Катрин побърза да се надигне, след което да развърже краката си. Тя трябваше да види дали наоколо няма лунен прашец. Излезе от къщата и забеляза безжизненото тяло на Иан. Доближи се до него и го огледа - наистина изглежд…

- Права си. И не ми останаха сили. Той успя да разреже въжетата около ръцете ѝ и онова, което минаваше покрай тялото ѝ. - Иан е мъртъв. Вече си в безопасност. - изрече той и се свлече до нея.

- Не. - отвърна Катрин. - Не мисля, че ме докосна. Тя чак сега забеляза бледото му лице и мътнеещия поглед. - Ти си ранен. - изрече тя и очите ѝ се разшириха от тревога.

- По дяволите! - извика мъжът. Той сряза наведнъж три въжета и изобщо не изчака да разбере какво можеше да се случи. Сряза още две, които направиха мрежата по-слаба и с цялата си сила той се втурна към Катрин. Избута сто…

- Защо намесваш Елвира в това? - нервно се изсмя Катрин. - И не се радвай, това въже скоро ще се скъса. Дейвид, трябва да направиш нещо сега!

- И на мен. - отвърна Дейвид и сряза още едно въже. - Обаче изглежда имаме някакъв късмет. Ако Елвира беше тук... това отдавна щеше да е свършило по възможно най-ужасния начин.

- Не ми помага особено. - отвърна Катрин и отново вдигна поглед към буркана над главата си. - Това изобщо не ми харесва!

Дейвид сряза още две от въжетата. Отдъхна си, когато не задейства капана, но тази работа беше бавна и рискова. - За сега имаме късмет.

- Мислиш, че не съм пробвала ли? Толкова дни се мъчих, не става. - отвърна тя.

Дейвид не знаеше как да постъпи. Трябваше обаче да се заеме за работа. Чувстваше се слаб, а този капан изглежда щеше да нарани Катрин независимо какво можеше да направи. Той с трепереща ръка сряза едно от въжетата и си о…

Катрин отново вдигна глава нагоре и огледа въжето. Забеляза, че е разрязано. - Дейвид, трябва да си бърз. Срязал е въжето и ако не успееш да си пробиеш път, то ще се скъса. - изрече момичето и забеляза как още няколко ни…

Дейвид въздъхна. - Познавайки този негодник, това е някакъв капан. Обаче не виждам как да премина без да разрежа въжетата. - отвърна той. Той огледа мястото по-добре, търсейки достатъчно широко пространство през което да…

- Не. - отвърна тя и погледна нагоре. - Това изобщо не ми харесва.

- Сега не е от значение. - отвърна той. - Знаеш ли какво е това?

Катрин се размърда и бавно отвори очи. В първия момент не можеше да различи какво вижда, но после започна да различава нещата. Намираше се в центъра на някаква мрежа, а зад нея беше Дейвид. Сълзи избиха в очите ѝ, когато…

Дейвид остана няколко секунди загледан в лицето на Иан. Сякаш ей сега щеше да стане и да си тръгне, както правеше. След като това не се случи, Дейвид се отправи към къщата. Вече не се чуваше много добре и трябваше да нам…

- Ще видим... тази работа. - Иан трудно си пое дъх. Дейвид се бе отдръпнал от него и мъжът погледна към къщата. - Върви. Докажи... че... - не довърши. Очите му останаха полуотворени, а тялото му се отпусна.

- Да, няма. Ще живея въпреки това! И един ден онова, което стори няма да донесе същата болка, както сега. Това е хубавото на времето - не лекува, но ти помага. - Дейвид го гледаше, докато на Иан му ставаше все по-трудно …

Иан изплю малко кръв. Дишането му се накъса. - Мери и Катрин. - засмя се мъжът и усети как нещо го прониза. Дейвид явно го бе ранил още веднъж. - Аз ще си отида, но винаги ще съм в спомените ти, Дейвид. Не като приятел, …

- А ти си негодник! - извика Дейвид. Той вложи цялата си останала сила и надви Иан. Острието на камата се заби в гърдите му. Ръцете на Иан все още го държаха, но после се отпуснаха. - Това а задето нарани Мери и Катрин!

Иан държеше ръцете на Дейвид. Камата беше на сантиметри от лицето му. - Не можеш. Слаб си.

Двамата отново се сборичкаха. Иан успя да рани Дейвид в рамото. Дейвид извади камата от раната и успя да повали другия мъж на земята. Острието беше в ръцете на Дейвид и стоеше между двамата.