Търсене

Сандреа въздъхна. Не знаеше на какво да се надява.

Силиа отново въздъхна и стана от мястото си. Нямаше намерение да продължава този нелеп разговор. - Вече силно се съмнявам това да е така. - изрече тя и излезе от всекидневната, без да забележи Силас.

- Това не е така, Силиа. Тук има хора, които те обичат.

- Хората имали нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Глупости. - изсмя се Силиа. - При мен явно не работи, защото изобщо не се чувствам пълноценна сред тези, с които съм се обградила.

- Сега ще кажеш, че съм се наговорил с Афсол, но постъпката ти е наистина глупава. - изрече принцът. - Хората имат нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Самотата боли почти като физическа болка. Не си го при…

Силиа отново въздъхна и отпи от чая си. - Затова си тръгнах от тук. Нямах проблеми, докато бях на острова. Върнах се и започнах да забравям.

- Тогава говори с Матилда за това. Изглежда нещо много притеснява ума ти, за да не помниш кога си лягаш.

Силас лукаво се усмихна. "Взимаш, взимаш, просто не знаеш.", помисли си той. "Няма да разбереш за това, нито за онова, което се случва, когато си под влияние на тези неща."

Силиа рязко обърна глава към брат си. Той чуваше ли се какви ги говореше? - Ти сериозно ли? Не взимам опиум, стига сте го обръщали винаги натам. - изсумтя принцесата. Нямаше да споделя мрачните си мисли със Сандреа, че с…

- Сигурна ли си, че не злоупотребяваш отново? По-добре си признай докато е време. Ще те изчистим и без Афсол да знае. - изрече Сандреа.

Силиа разтърка чело с ръка. - И аз това си казвах, но вече мисля, че има някакъв шаблон. Не за пръв път изпитвам това чувство. - изрече принцесата. - Един път пишех неща за парфюмерията и в следващия момент се събудих в …

Силас бе дочул гласове от всекидневната и реши да подслушва. Изобщо не му харесваше какъв разговор водеха Силиа и брат ѝ.

Сандреа сбърчи вежди. - Не е чак толкова странно. Понякога се самозабравяме.

- Да... Не знам. - въздъхна Силиа. - Не помня кога съм си легнала, нито какво съм облякла. Последните ми спомени са как чета книга, след това... просто се събудих в леглото си.

- Добре ли си? - попита Сандреа. Афсол бе споменал притесненията си относно преместването на Силиа.

Силиа влезе във всекидневната. Беше доста объркана от миналата вечер. Тя бе взела със себе си чашата чай и отпи глътка преди да седне в едно от креслата.

Афсол се притесни. Надяваше се Силиа да не е решила да се премести на онова място, за да се самоубие и да няма кой да предотврати това.

Силиа извъртя очи. - Спокойствие. Омръзна ми всеки път да се занимавам с ненормалници на онези партита. Каквото и да направя, каквото и да не направя, всичко винаги се обръща към мен. Ако спра да ги посещавам, ще започна…

- Тук е домът ти. Семейството ти е тук, приятелите ти. Какво повече ти трябва?

- Не ѝ се отразява зле. Има какво да яде и ловува, да, предимно риба, но не се е оплаквала. - отвърна Силиа и отпи от чашата си. - И ти ли ще опитваш да ме разубедиш да се върна тук?

- И причиняваш това на Клеодора? На нея как ѝ се отразява цялата тази ситуация?

- Това е едно от хубавите неща относно него, далеч е. Отнема дни летене.

Афсол се усмихна. Това означаваше, че тя ще има достатъчно време, за да осъзнае, че може би не е добра идея да живее сама на онова място. - Познавайки те, къщата ще е хубава. Защо не я запазиш като място за отдих? Не зна…

- Ще се наложи да изчакам малко. Агрономите се съгласиха да ми направят оранжерия, в която да мога да гледам различни зеленчуци. Строителите от Еритос пък ще ми направят фонтан и басейн, които ще отнемат доста време, за …

Афсол сви устни. - Тук си права. Въпреки това обаче, нищо не ти пречи да посещаваш Елвира. Знаеш къде живее. - отвърна принцът и си наля чаша уиски. - Не ми казвай, че отново ще заминеш на онова място.