Търсене

Серена въздъхна. - И по вашите земи ли е прието елфите да бъдат търгувани като роби?

- А, то не е чак такава загуба, ама наистина е доста луд. - пренебрежително махна с ръка сатирът. - Някакви елфки, голяма работа.

Серена бавно вдиша, сетне също толкова бавно издиша. Естествено. - Не мога да повярвам, че са стигнали чак до там... Съжалявам за загубата. Каво е изключително побъркан, както и конят му. - отвърна тя.

- Еми ебали са две елфки и те са умрели. При вас нямате ли си елфки? - намусено отвърна Балтазар.

Серена си спомняше за това с лисиците, тъй като и феята ги бе споменала. - Съжалявам, Каво и конят му са сторили какво?! - невярващо възкликна момичето.

- Нашия е хубав, щото имаме доста лисици, а те са големи курви. - невъзмутимо отвърна Балтазар. - И като вашия е толкоз хубав, защо тоя вашия Каво и коня му идват тука да убиват мойте работнички?

Серена се изненада, чувайки с какви имена са кръстени местностите. - Интересен избор за... имена. - отново излъга тя. - В Еритос също имаме публичен дом. С какво Вашият е по-добър?

Балтазар се замисли за момент. - Еми имаме много хубав публичен дом Приказен Блян. Там е много хубаво. Имаме планина Дерт ама тя е ужасна, недей да ходиш там, много е тъпо. Тая гора Грознолес и тя не става много.

"Ами по принцип, нищо." Помисли си Серена, но не посмя да го каже на глас. Не желаеше да си създава проблеми, особено след като трябваше още веднъж да се върне тук. - Интересно. - излъга тя. - След като Вие управлявате В…

- Абе вие в туй вашето Еритос не си ли говорите? - избоботи господарят на Валдора. - Тука търгуваме с прекрасни патки. Данъкът на всеки жител, за да живее в моята хубава Валдора е пет патки на месец. Майка обаче реши да …

- Данъка с патките? - попита Серена. Не беше разбрала твърде много за това от феята.

- Еми как защо, като е гадна фея? Те всичките феи са такива и това си заслужават. Пък и не щеше да правим данъка с патките, аз като казвам че е тъпа патка тя самата... - размърмори се съществото.

Серена не беше сигурна как да отговори на това. - Поведението ѝ беше леко... странно. - сухо изрече момичето. - Твърдеше, че сте издал декрет, с който да бъдат отнети правата ѝ. Ако е казвала истината, простете, но ми е …

- И? Много е гадна, нали? - повдигна вежди чудовището.

Престолонаследницата на Еритос въздъхна. Вече беше срещнала въпросната му "майка" и никак не беше впечатлена от нея. - Както и да е. Всъщност, преди известно време срещнах майка Ви. - фалшиво се усмихна тя.

- Оф, на всичките трябва да ви се обяснява, значи. Аз съм пак, ама е от преди 700 години, майка го рисува. - гордо отвърна Балтазар.

Серена присви очи. - Господарят сте Вие? Но... ами онзи портрет? - наклони глава въпросително момичето.

- Аааа, пак туй вашето Еритос. - почеса се по брадата сатирът. Явно портретът бе наистина добра идея. - Аз съм Балтазар, господар съм тук на Валдора.

Серена се обърна, чувайки странният глас и отстъпи назад, когато видя ужасно на вид чудовище. - Аз съм Серена Калахан, идвам от Еритос. Вие кой сте? - попита тя.

Господарят на Валдора никак не обичаше да идва в Грознолес, но тъкмо беше събрал патките от жителите. Сатирът видя човешко момиче да се разхожда из гората и определено не изглеждаше местна. - Коя си ти, пичко? - грубо из…

Серена реши да се върне във Валдора и да разгледа някое друго място. Надяваше се и от тук да не бъде изгонена. Момичето използва кристала си за телепортация и се озова в красиво изглеждаща гора.

- Много странни елфи живеят в това място Еритос. - измърмори под носа си Чин и реши да се маха от тази гадна гора.

"Добре, още по-луди взеха да стават.", помисли си Халон и се изсмя глупаво. - Наркотиците не са особено хубаво нещо, но сякаш и това разбирам. Нямате почти нищо, с което да се забавлявате. - въздъхна елфът. - Е, Чин, беш…

- В какъв смисъл защо са ни, елфе Халон? - опули се Чин. - Защото е нещо хубаво, с което се веселим. Плюс това го даваме на лисиците, за да са още по-големи курви. Те и без него са си, но все пак.

- Защо са ви наркотици? - зачуди се Халон.