Търсене

- Аз бих се съгласила и тук да се построи лудница, но уви, никой не ме пита. - въздъхна Валая. - Засега е това. Сигурен ли сте, че не желаете услуги? Момичетата ми са толкова прелестни, никога няма да сте срещал подобни.…

Дейвид се засмя. - А, защото хич не сме. Той си знае своето и прави каквото си иска. - отвърна мъжът и отново се изсмя. - Да се държи нормално? Няма как, бил е в лудницата даже.

Валая въздъхна. - От известно време не сме го виждали. Не знам какво се е случило, но се надявам да не идва повече. Вие не сте ли от една и съща територия? Не можете ли да му кажете да се държи нормално?

- Ако продължи да идва ще останете без работнички. - изрече Дейвид. - Ненормалникът е бил достатъчен.

- Не предполагах, че ще стигне чак до там. - заоправдава се жената-вълк. - Но за всеки случай, не исках да рискувам някоя от наистина стойностните си работнички. Тук клиентът е най-важен, не можем да отказваме услуги.

Дейвид се погнуси. - И това беше начинът? Да ги изпратите на сигурна смърт?

- Както казах, нямаме езера. - отново потвърди жената-вълк. - А за този Каво, нямах представа, че няма да се спре след първата. Все пак не бива да се тревожите, пращах му такива, от които искахме да се отървем така или и…

Дейвид отново въздъхна. Тази явно наистина не разбираше какво му говори. - Тук ме телепортира проклетият камък за телепортация. Изглежда нямате езера, жалко. - сви рамене мъжът. - Чух, че онзи ненормалник Каво е бил тук.…

Валая въздъхна. - Добре, няма да ви взимам пари, след като няма да правите секс. - отвърна жената-вълк. - Но простете ако не съм сигурна какво точно търсите тук тогава.

- Извинете, но не знам дали ме разбирате. Нали ви казах, че не искам да бъда обслужван? - повтори Дейвид отново. - Просто попаднах тук и трябва да постоя малко, за да изпълня нужното за събитието.

Валая въздъхна. - Така си е. Тук живеят доста.... особени същества. - трябваше да внимава, можеше някой от подчинените да я докладва на Балтазар. - Но пък имаме красиви лисици. Желаете ли да ги видите?

- Не визирам вас в публичния дом, а като цяло жителите на това място. - въздъхна Дейвид. - Честно казано, не срещнах един що годе нормален.

- Изтрещели? - повтори невярващо Валая. - Човеко, ти си дошъл в публичен дом и твърдиш, че сме луди, понеже ти предлагаме секс. Дали ние не сме с всичкия си? - повиши леко тон жената-вълк. Рядко го правеше, но не разбира…

- За нищо, всъщност. - въздъхна Дейвид. - За съжаление и тук сте доста изтрещели, точно като лудите животни от Еритос.

- Не Ви разбирам съвсем, господине. Дошъл сте в публичен дом. - въздъхна Валая. Отново беше дошъл някакъв луд. - За какво желаете да говорите тогава?

- Вие не ме ли чухте? Преди малко ви казах, че не съм дошъл да ме обслужват. - изрече Дейвид. Само това му липсваше и лудата Катрин още повече щеше да се настърви. - Не ми трябват излишни проблеми на главата.

- Езеро? - скептично го изгледа Валая. - Нямаме подобни неща. Тук се предлагат съвсем различни услуги. Е, говорете. Какво харесвате в секса? Ще се постараем да Ви го осигурим.

- Мислех си за езеро, но очевидно такива неща тук няма, та явно проклетото нещо намира публичен дом за най-близко до езеро. - изсумтя Дейвид. - Така и така съм дошъл... поне да поговоря с някого.

Жената-вълк присви очи. - Какво искате да кажете? Намирате се в Приказен Блян в момента. - монотонно отвърна тя. - Къде искахте да бъдете?

Дейвид въздъхна. - Не съм дошъл тук, за да бъда обслужван. - отвърна мъжът. - Исках да се телепортирам на съвсем различно място във Валдора.

Съдържателката забеляза, че е влязъл клиент. Жената-вълк въздъхна и стана от стола, на който седеше, сетне се приближи до него. - Добре дошли в Приказен Блян. Ценоразписът ни е ето тук. - тя посочи към дървена табела в н…

Дейвид използва камъка си за телепортиране и се изненада къде попадна. Не беше пожелал да попадне в привидно публичен дом. Мъжът въздъхна, нямаше никаква представа какво щеше да прави тук.

Ноел също въздъхна и отиде да се приведе във вид. Вероятно щеше да има още доста клиенти за вечерта.

Ян Уейлонг въздъхна. - За нищо възможно, за съжаление. Дори и да е открила Юки, нашето положение няма да се промени. Можем само да се радваме, че понякога идват клиенти като нея, а не онези противни изчадия от Валдора. -…

- За какво говорехте с тази жена? - изненадано попита Ноел.