Търсене
357 поста в „Дерт“
- То и ние можем с помощта на драконите си, но този камък е полезен. - изрече Дейвид. - В Кросфайър Муунлайт няма как да преминаш с дракон, за съжаление.
- Еми не съм сигурен, ние нямаме такива камъни, повечето тук които живеем сме магически същества и можем да летим или да се придвижваме бързо. - отвърна Грох.
Дейвид въздъхна. - Предполагам, че ще я посетя. Стига камъкът да благоволи.
Драконът не разбираше. - Ами не знам човеко Дейвид, тези работи ги решава Господаря. Но гората ни е много красива, заклевам се в това! - отвърна съществото.
- Ама как така? Красив е антоним на грозен. Няма как гората ви да се казва Грознолес, а да е красива, вие наред ли сте?
- Ами това е името, което Господарят на Валдора измисли, човеко Дейвид. Това е едно хубаво име.
- Красиво пък наречено Грознолес? - изрече Дейвид. - Защо така?
- Не е за съжаление, човеко Дейвид. - радостно изрече съществото. - Нашата гора Грознолес е прекрасно място, много красиво. Единственото лошо, е че там има феи, но няма как.
Дейвид въздъхна. - Ще се наложи, за съжаление. - отвърна той.
Драконът сви крилете си. - Това е доста странно, човеко Дейвид, но предполагам че всеки има своите странности. Имаме много хубава гора Грознолес, съветвам те също да я посетиш.
- Че какво им е? Всеки случай не бих бил с дракон. - изрече Дейвид. - Или пък нещо друго, което да не се доближава до човек.
Грох въздъхна. - Е има, ама това е доста скучно, човеко Дейвид. - отвърна той. - Ти едва ли би искал да се чифтосваш само с човеци.
- Аз също не мога да кажа защо са го направили. - изрече Дейвид. - Няма ли женски дракони, с които да се чифтосваш?
Драконът се озърташе наоколо. - Естествено, че не бих искал. - измънка съществото. - Просто казвам, че не е честно, че са пуснали този кон да стори това.
Дейвид се учуди. - Нима искаш да отидеш и да причиниш същото нещо на невинни същества?
Драконът се намуси. - Да, наистина не е честно. На мен не разрешават да ходя, а пускат някакъв кон и човек, които вършат подобни неща. Къде е справедливостта?
Дейвид въздъхна. Разбира се, ненормалникът точно това щеше да направи. - Мисля, че имам представа. - унило отвърна мъжът. - Този няма спиране.
Грох наведе глава. - Ами и аз не знам защо пускат някакъв кон в Приказен Блян, а мен не. - изсумтя драконът. - Доколкото се разпространиха слуховете, този мъж... Каво явно и конят му са ходили в Приказен Блян и са били о…
Грох поклати глава отрицателно. - Със сигурност не искаш. Те са ужасни създания, плюс това нямат права. Няма причина да разговаряш с тях. То и от вашите няма много нормални, ще прощаваш. След като говорих с елфката Евдем…
Дейвид въздъхна. - За тъмните елфи съм съгласен. Лисиците са просто хитри, като горските такива. Феи не помня да съм виждал. Вече не съм сигурен и че искам.
- Ами да и те това ми казват. - с тъга в гласа отвърна Грох. - Иначе тук всякакви животни, някои са ненормални за жалост. Като например феите. И лисиците. И тъмните елфи.
- Защо ли не ме учудва? Ти си дракон, как очакваш да те пуснат там? - вирна вежда Дейвид. - И явно трябва да си върна думите назад. Изглежда и тук е пълно с ненормални животни.
- Да, Господарят така нареди и заведе всички прасета да започнат работа в нашия красив Приказен Блян. - с гордост в гласа отвърна Грох. - Поне предполагам, че е красив, мен не ме пускат там, за жалост.
Дейвид се опули. - Прасета работят в публичния ви дом? - невярващо попита мъжът. Разбира се, че щеше да попадне на още по-ненормални животни. Нямаше ли да има край този ад? Не можеше ли да попадне на място, където живеех…