Търсене

Каво зоба яко и мило нещо магарешки чеп и напрао пусна фанфара добро горме са беши напрайло. Кончо зоба салата ама пръдна малко.

- Хм, дали? А честно ли беше да науча от други хора, че спи с нея? Той не се сети да ме погледне в очите и да ми каже, защо аз да правя нещо подобно? - започна да се ядосва маркизата.

Мигайки неразбиращо, Нана все пак почука ъгъла на чашата си с тази на Арус. - За мен? Какво искате пак от мен? - присви очи лисицата.

- Сякаш не изглежда особено честно.

- За теб, всъщност. - усмихна се широко Арус. - Наздраве. - подаде ѝ чашата си той в очакване.

Нана и Юки седяха сравнително близо до Арус, наемния убиец и жената на Арус - Далия. Нана се обърна към тримата. - За какво си говорите? - попита лисицата, стараейки се да изглежда, сякаш я интересува.

Елвира скръсти ръце. - Аз знаех ли за дриплата? Не. Научих в деня на сватбата. - изсумтя жената. - Не знае, не виждам и причина да узнава. Животът си е мой, с него нямаме отношения.

- Нямам ни най-малък интерес към това ти да ми уреждаш срещи, мислех, че отдавна сме се разбрали по този въпрос. - отвърна Крисчън. - Смятам, че съм достатъчно способен сам да уредя от каквото имам нужда.

- Щом казваш, че е тукашен, не те ли притеснява, че може да дойде? - попита Катрин. - Афсол знае ли за него?

- Крис, не съм виновен, че ти хлопа дъската. - укори го Арус, също отпивайки от чашата си. - Толкова невероятно същество, дори не би следвало да се налага аз да правя каквото и да било, за да имаш интерес.

- Дано скоро да можеш. Не е чак толкова зле.

- С помощ като тази... - засмя се тихо Крисчън, сетне отново отпи от чашата си.

- Не можеш вечно да се надяваш на нещо, Катрин. - въздъхна Силиа. - Просто трябва да се пребориш със себе си, това е изглежда най-трудното. Аз все още не мога.

- Ами да. Никога не съм искал да ти навредя. - сви рамене Арус. - Не знам защо разбираш погрешно искрените ми опити да ти помогна.

- Съжалявам, за мен е леко прекалено. - сви рамене момичето. - Не съм сигурна, че трябва точно така да постъпиш.

- Забранено ли е? - извъртя очи Елвира и също заговори по-тихо. - Това, че сме влюбени в идиоти, които не ни искат, не ни пречи да излизаме с други мъже. Може и ти да пробваш, Дейвид не изглежда като да има намерение да …

Катрин смекчи тона си. - Сериозно си търсите други мъже? - изненада се момичето.

- Аз съм параноичен? - хвърли му скептичен поглед Крисчън, отпивайки от чашата си с шампанско, предоставена от келнера при идването им ресторанта.

- И ти можеше да имаш, ако не се отказваше на първата крачка. - измърмори жената.

- Поне ти имаш късмет в това. - въздъхна принцесата.

- От тук. - отвърна Елвира. - Не исках да излизам с някого от Еритос, за да не тръгнат слухове.

Катрин въздъхна. - Това ще отмине и тя ще си отиде. - изрече момичето. - А този от къде е?

- Е, той е? - вирна вежда в учудване Елвира. - Ако не се беше оженил за онази дрипава беднячка нямаше да съм в това положение сега. Жената отпи от виното си.

- Ти поне можеш да се наслаждаваш на някакво внимание. Не позволявай на Афсол да бъде пречка за щастието ти.

Евдемия се обърна към Халон. - Звучи добре, но не мисля, че някой би го сторил. Пък и какво ще се готви там с тази оскъдна храна? Ще е една идея по-добре от таверна.