Търсене

Силиа тежко въздъхна. - Все едно. Това пак не променя факта, че хората ме търсят само физически. - изрече принцесата и се намуси. - Тая бездарница Клара пак е организирала страхотно събитие. Изпила си е мозъка.

- Дано се вслуша в думите ти, но малко ме съмнява. - изрече Елвира.

Серена изцъка с език. - Силиа, нищо не е нередно с теб, не слушай и глупостите на Лилит, на нея пък съвсем не знам какво ѝ става. - отвърна Серена, отпивайки от чашата си. - Онази Нана така или иначе изглежда доста глупа…

- Няма значение. - тежко въздъхна Силиа. - Никога няма да разбера какво не ми е наред, за да го поправя.

- Купи ѝ много скъп дом, за да си осигури спокойствие, което не се случва. И тя не приема това за логичен отговор, затова продължава да вярва, че има нещо между тях. - отвърна Елвира. - Честно казано, аз вече също не зна…

Серена сви устни. - Възможно ли е да има друго обяснение? Честно казано, по събиранията не изглежда като да е в особено добри отношения с онази Нана. - замисли се момичето.

Силиа скръсти ръце. - Проблемите ми нямат решение, Елвира. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - И не е само Далия. Лилит, Нана, Юки, нехайството на Крис. Остатъците от времето му, което ако не прекарва вършейки си ра…

- Разбирам, че онази Далия се държи ужасно, но струва ли си да загърбиш всичко, заради нея и нелепостите ѝ? Никой тук не е съгласен с нея, така или иначе. - запротестира Серена.

- И отново не виждам логиката в решението ти. - намръщи се Елвира. - Бягаш от проблемите си, не ги решаваш по този начин.

- Защото тук вече се задушавам. - изрече Силиа и отпи от виното си. - Искам тишина и спокойствие, за да подредя мислите си. Каквото и да направя, винаги ме нападат на тези събирания. В един момент просто ти омръзва.

- За съжаление знам, така както подобно решение няма да помогне на мен, вероятно няма да помогне и на теб за в бъдеще. - тежко въздъхна тя. - Между впрочем, защо изобщо го реши, Силиа?

- Не, напротив, това е най-доброто решение, което съм взимала в живота си. - запротестира Силиа и се обърна към Серена. - За теб не знам дали ще е добре да си на подобно място сама. Не знам за възможностите на Фафнир, но…

Елвира отпи от виното си. - Серена, моля те, не я окуражавай. Това ѝ решение е ужасно.

- Дори не знам откъде да започна. Може би идеята ти за живот на самотен остров не е толкова лоша, макар и да съм сигурна, че Фафнир и там би ме открил. - отвърна тя.

- Клара и Червения може би ще ги надвиеш и сама, но Фафнир е бог. Там ще имаш нужда от съюзници, може би. - изрече Силиа. И на Серена не ѝ бе лесно.

Серена въздъхна тежко, отпивайки от виното си. - Напоследък наистина не ми се говори. Нямам абсолютно никакъв напредък в плановете си, нито в магическите си умения. Как се предполага, че ще успея да надвия Клара и Червен…

- Да, как вървят плановетете ти? - полюбопитства Елвира.

- Разбира се, че лъже. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - С теб какво се случва напоследък, Серена? По партитата почти не си говорим.

Силиа нямаше какво да каже тук. Тя самата нямаше представа защо Афсол се съгласи на този брак. Принцесата въздъхна и отпи от чашата си.

- Това звучи доста странно, но щом след толкова време тази още не е бременна, вероятно лъже за отношенията им. - сви рамене Серена.

- А, върви го питай. Никой не знае, освен него. - продължи да сумти Елвира. Лицето ѝ направо изгаряше. - Думите му - така трябва. Ще го убия! Дано причината му наистина да е важна, защото бедна му е фантазията какво ще м…

Силиа отпи от виното си. - Не се тревожи и не ѝ се връзвай. Прави го, за да те дразни и нарани. Нищо такова не се случва между тях, повярвай ми. - изрече Силиа, надявайки се това да успокои горката Елвира.

Серена се плесна по челото, но наистина не знаеше цялата ситуация. - А той защо въобще се ожени за нея така изведнъж? - повдигна вежди тя. Наистина не разбираше логиката на брата на Силиа.

- Отново ми вдигна нервите. Не спира да говори как с Афсол правят опити за бебе. - изсумтя жената. - Даже смееше да ми се хвали колко добър любовник бил. Трябваше да ѝ избода очите още там!

Силиа сви устни. Нямаше представа какви ги бе надрънкала Аша на Елвира, но не можеше да ѝ сподели онова, което ставаше между нея и Сандреа. - Признавам, че доста се самозабравя това момиче.