Търсене

- Значи това е бил онзи крясък, който чух... Не го познавам, но го видях на събирането от преди два дни. Говореше с въпросната Силиа и още една жена, караше ги да му помагат да ме изнасили и убие. Тогава не му обърнах вн…

- Остави. - махна с ръка Крисчън. - Снощи срещнах един гном, изглежда искаше да ти навреди. Познаваш ли го?

- Опитах се да ги опържа. - въздъхна лисицата. - Не знам какво стана. Не съм използвала уменията си, не че имам и какво да използвам. Ще ги изчистя, не се притеснявай.

Крисчън все още не беше решил как да постъпи спрямо Нана. Вероятно твърдението ѝ, че е останала без силите си бе истина, инак не виждаше причина да разиграва подобен театър, след като просто можеше да ги използва. Притес…

Крисчън се увери, че отвратителният гном се е махнал, след което се върна в къщата. Не беше особено добра идея да гони Нана, макар и все още да ѝ беше ядосан. Щеше да реши как да постъпи утре.

Боркот изцъка с език и махна с ръка. - Добре, нека днеска да е както искаш. Ама ще набарам аз тъпата лисица скоро време и ще види тя. - закани се гномът, сетне се отдалечи. Разбира се, нямаше да се откаже, а и устройство…

Крисчън не успя да сдържи смеха си. - Предполагам въпросната дама бързо е разбрала, че си има работа с психически нестабилен индивид като теб. - сетне лицето му придоби сериозен вид. - Ще те помоля да се махнеш от тук и …

- Ти глух ли си ве? Освен, че си нещастник... Вчера щях да викна една русолява да ми помогне да държи лисицата, докато я шибам, ама тя се изплаши, щото и аз не я знам що. Казах ѝ, че съм измислил плана, ама тя не, та не.…

- Онази русата... тъпачка? - Крисчън си спомни, че действително този гном бе на партито вчера. - Какво искаш да кажеш с това?

- Тъй ли? Ти си наистина много тъп! Виждаш какъв долен боклук е и пак ми знаеш много... Се ще намеря някой дето да ми помогне да я отвлечем от тука, онъз русата тъпачка вчера не искаше, ама ще намеря някой друг аз. Няма …

Крисчън се погнуси от отвратителните думи на съществото пред себе си. Зачуди се дали си заслужава да го оставя жив. - А аз ти гарантирам, че няма да сториш нищо подобно. - студено отвърна той.

- Има ли значение? Една такава долна лисица като тази е била, дори и да не е тази, тя също си заслужава да бъде заклана като пиле. Преди туй обаче съм си намислил да ѝ разпоря дупенцето, тъй че рано или късно ще я набара…

Крисчън сви устни. - Това звучи ужасно и съжалявам, за загубата на брат ти, но не съм особено сигурен, че си дошъл на правилното място. Сам казваш, че не знаеш кой е сторил това с него.

- Тоз пък. - изсмя се гномът. - Ква дама е тоя долен боклук? Тъпа курвенска лисица, сигурно и тебе нещо те е баламосала като тая, дето измами брат ми. Заради една такава като нея го пребиха до смърт, знаеш ли кви рани им…

Крисчън присви очи. Нана беше допуснала грешка, но това съвсем не означаваше, че заслужава да намери смъртта си за нещо толкова нелепо. - Каквато и да е, тя е дама и вече е късно. Как бих могъл да я изгоня, знаейки че от…

- Аз ще ти кажа аз кой съм! - тросна се Боркот. - Ловец съм на долни лисици, ако не беше ти да ми проваляш плана, вече да съм я заклал тая. Защо не я изгони, нали я чу ква е?

Крисчън чу нечий вик и след като се увери, че Нана е влязла вътре, отиде да разбере откъде идва. Забеляза в близост до къщата си един доста едър за расата си гном. Сякаш го беше мярнал на партито предния ден, но не беше …

Нана чу странния крясък, но реши да не обръща внимание. Имаше един ден време да си върне силите, иначе щеше доста да загази. Тя не се противи повече и кимна, след което влезе в къщата.

Гномът почервеня от гняв. - Не, не, НЕ, НЕ! НЕЩАСТНИК! - изкрещя ужасният мъж.

- Звучи като твой проблем. Но... Вече е късно, предполагам. Утре ще те изпратя до където пожелаеш. Сега влизай вътре. - студено отсече Крисчън.

Нана изсумтя. - Така е, но нещо отне силите ми! Не мога да се върна така! Моля те, нека остана, поне докато разбера какво се случва с мен. Заклевам се, че няма да искам нищо друго! - примоли се лисицата.

- Да, да, да, да. - припяваше си тихо Боркот. - Изгони я. Ела при мене, лисичке...

Крисчън въздъхна тежко. Не знаеше до колко е редно да вини тази жена за постъпките на Юки, от друга страна не беше възможно да потърси сметка на самата Юки, тъй като нейните сили бяха в съвсем различен калибър. - След ка…

На гнома вече му писваше да чака. Тоя нещастник нямаше ли да си тръгва скоро? Имаше важна работа с една тъпа лисица и той в момента само му пречеше.

- Именно това се опитвам да разбера и аз. Върнах ти малко енергия наскоро, тъй като прекалих, но или волята ти е прекалено силна, което би било съвпадение едно на милион, или нещо се случва с мен... Излишно е да споменав…