Търсене

Нана поклати глава. - Знам, че не те интересува. Ти си зла и винаги си ми желаела всичко най-лошо. - отвърна лисицата. - Просто казвах, че знам защо останалите те отбягват, та вероятно скоро ще ти се наложи да посещаваш …

"Силиа и добри намерения към мен? Моля ти се.", засмя се Лилит.

Дейвид въздъхна. - Бях добре, преди да се появиш. - отвърна той.

- А може просто да иска да покаже добрите си намерения към теб, макар ти да си така враждебно настроена към нея. - засмя се Крисчън. - Поне имаш добър вкус за дрехи.

- Трябва ли да ме интересува наистина какво се случва на расата ти?

Камила беше изпила няколко чаши вино и се чувстваше доста развеселена. Тя се приближи до Дейвид. - Как си в тази прекрасна вечер? - усмихна се жената.

Лилит сви рамене. "Нейното мнение не ме интересува.", изрече жената. "Честно, дори не очаквах да се появи, нито пък да носи роклята, която ѝ изпратих. Няма да се учудя пак да е взела."

- Изглежда повечето тук те отбягват, заради историята с опиума. Разбирам ги, на моите посестрими и побратими във Валдора им се случваше същото, плюс онзи отвратителен феически прашец...

- Ти си тази, която не спира да я споменава. Би следвало да си доволна, след като е приела да дойде и дори е облякла подаръка ти, не означава ли това, че не те смята за съвсем изгубена кауза?

Силиа въздъхна, другата ненормалница. - Не знам кое те кара да си мислиш това, лиси.

Лилит сви рамене. "И все пак.", засмя се тя.

- Нека разграничим обикновено парти с малко опиум до... случилото се в последствие. Тогава също нямах представа, че ще ѝ повлияе така. - отвърна Крисчън.

Нана реши да се подиграе малко на Силиа. Поне веднъж не бе тя тази, която се бе изложила пред всички. Лисицата се приближи до русокосата жена. - Май ще ти се наложи скоро наистина да потърсиш услугите на някой като мен, …

"О, нима?", усмихна се широко Лилит. "В имението на Арус, докато е взимала, не се ли виждахте?"

- Глупаво същество. - изсъска Далия и отиде да си налее още вино.

Крисчън сви устни. - Туше. - отвърна той. Все още не беше сигурен как да реагира на ситуацията със Силиа. - В моя защита мога само да кажа, че докато се виждахме, не беше наркоманка.

- Разбира се. - изрече Силиа и се върна на мястото си. Изобщо нямаше намерение да се обяснява на тази.

Катрин отиде да си вземе един коктейл. Ароматът беше приятен, вкусът също.

- Така е, изглежда вече не е. Ти все пак си избрала да си помагаш с опиум. - засмя се тихо Далия.

"Подигравай се, подигравай се.", изрече жената. "И на мен доста неща ми харесват, но не и наркоманки."

Силиа извъртя очи. Тази наистина си вярваше. - Насочи неприятната си енергия другаде. Аз определено нямам нужда от нея. Помощта ти изобщо не е нещо, което съм искала, нито е полезна по някакъв начин.

- Много неща ми харесват. Обикновено не включват коне. - засмя се Крисчън.

Халон се замисли за момент. Това сега как трябваше да го приеме? Беше си припомнил един разговор, който проведе с Елвира и Силиа преди време. Реши да не го мисли много. Ако нещо трябваше да се случи, щеше да се случи. - …

- Но ти сама се докара до това положение. - премигна няколко пъти неразбиращо Далия. - Многократно те предупреждавах да спреш с безполезните мелодрами, защото в един момент тази тактика ще спре да работи, но уви, ти така…

"Не мога да повярвам, че нещо ти харесва.", изсмя се жената.