Търсене

- Би било хубаво по-малко да обсъждате външния ми вид и повече да говорите за стоката си. - отвърна Юки. - Налейте ми една бира.

Гретхен преглътна тежко. Нещо в тона на тази жена не ѝ харесваше, ама никак. Тя се засмя нервно. - Кръв тук не предлагаме, само бира. Премиум бира.

Юки извъртя очи. - С човешка кръв. - злокобно се усмихна лисицата. - Скоро вероятно ще стане време да я подменя, за да не паднат.

- Хахаха. - Гретхен нададе гръмък смях. - Аз пък съм каляска. Сериозно, с какво си ги закрепила?

- Защото съм лисица. - с равен тон отвърна Юки. Макар и видът ѝ да не беше характерен за тези земи, смяташе че живее от достатъчно време в Еритос, за да не буди вече такива реакции.

- Сигурна съм, но защо стърчат от главата ти и защо са толкова космати? - още по-учудено попита жената.

Юки премигна неразбиращо с очи. - Ушите ми са съвсем наред, чувам прекрасно. - невъзмутимо отвърна тя.

Гретхен се подаде из-зад складовата част на бара си и хвърли учуден поглед към "клиентката". Защо от главата ѝ стърчаха животински уши?! - Извинявай, привижда ли ми се, или ушите ти нещо не са наред? - повдигна вежди бар…

Юки се сети, че за да вземе златото от събитието, трябваше да посети някаква бирария. Лисицата изобщо не си падаше по това питие, но си падаше по злато, затова отиде. Въздъхна, когато видя че е единствения клиент и седна…

- Ами довиждане. - сухо отвърна Гретхен и взе халбата, за да я измие. "Напълни се с ненормалници..." мънкаше си под носа жената, докато търкаше халбата.

- Отървала се е, каквото и да е. - Афсол изпи останалата си бира и реши да си върви. - Благодаря, че изслуша глупостите ми. Довиждане!

- Ами не знам. Нямам представа с нея какво стана. - отвърна Гретхен.

- Късметлии. - изсмя се Афсол. - И аз искам да изчезна преди сватбата си, но уви, не мога.

- Еми... Това явно е цената да си важна клечка. Ние също имахме принцеса, тя се жени седемнайсе пъти, но съпрузите ѝ винаги изчезваха. На осемнайстия, изчезна и тя. Не знам какво стана. - сви рамене отново жената.

Афсол се засмя. - И аз това му казах. Отвърна, че заради възрастта си не е сигурен, че може да създаде наследник, пък и не желаел да предава мъртвата ми майка по такъв начин. Пълен негодник!

Гретхен изцъка с език. - Еми тогава той да се ожени. Пак ще е наследник, не виждам защо е нужно да е толкова луд.

- Да, той има три деца. Обаче явно нещо превъртя и започна да обвинява сестра ми в несъществуващи неща. Тя наистина бе залитнала по опиум за кратко, но никога не се е продавала за него. Баща ми започна да вярва, че го пр…

- Ами ще прощаваш, но аз съвсем не ви разбирам. След като ти си му син и имаш и сестра, значи си има наследници. - повдигна вежди барманката.

- Да. Иска да го превърне в читав престолонаследник, каквото и да значи това. - въздъхна Афсол. - Той не беше толкова жесток човек преди. Никога не е бил.

Барманката сви рамене. Този сериозно ли си мислеше, че ѝ пука за семейните му проблеми?! - Явно баща ти също е луд, като теб. - констатира тя. - Той ли смята да го гледа това дете?

- Едната ми е сестра, другата ми е само любовница. - въздъхна Афсол. - И вече не съм сигурен, че искам деца. Имах две дъщери, за съжаление бяха убити в семейни размирици. Баща ми иска от мен да създам дете, което никога …

Гретхен не спираше да се изненадва. Сега пък и бащата на този беше луд. Това кралство съвсем бе отишло по дяволите. - Според мен и ти и баща ти сте за лудницата. Защо би заплашвал жените ти? И след като вече имаш жени, з…

Афсол горчиво се усмихна. - Нямам избор. Баща ми ме заплашва с най-скъпите жени в живота ми. Не желая нещо лошо да им се случи, а той е способен да ги нарани.

- Не виждам кое може да те накара да се жениш за нея. Щом си принц, важна клечка, ти решаваш. Винаги можеш да ѝ намериш някой кусур и да я откажеш, докато ти пратят по-хубава. Какъв е проблема?

- Значи не е била Аша. Може би е била Серена, щом е престолонаследница и баща ѝ е правил вино. - сви рамене Афсол. - Не съм изцяло запознат с историята на това кралство. Вече и с живота не искам да съм запознат, но уви, …