Търсене

- Наистина не съм сигурен защо имате невероятния навик да вярвате на абсолютно всеки един слух по мой адрес. - засмя се Крисчън. - Нана не работи за мен, ако противното беше вярно, не бих го крил.

- О, слава богу, че не съм сред тях тогава. - изрече Дейвид и отиде до масата да си налее вино. Тази жена го изнервяше.

- Това звучи като само и единствено твой проблем, скъпи мой. - сви рамене Камила. - Умните мъже ме искат.

Силиа махна с ръка. - Остави го, Розан. Нищо не може да направи, дори и да иска. - самодоволно се усмихна принцесата.

- Сигурен ли си, че не ме лъжеш? - повдигна вежда жената. - Обещавам, че няма да се смея. Много. - продължи тя.

Розан зашлеви тъмния елф, сетне извади камата си и я опря в гърлото му. - На твое място бих си държала езика зад зъбите, тъмен елфе. - изсъска жената заплашително.

Крисчън се плесна по челото, сетне тежко въздъхна. - Лейди Моника, дори не съм сигурен как да отвърна на това. Нана не работи за мен.

Дейвид отново се засмя. - Да призная нещо пред себе си? Че те искам ли? Това няма как да го призная, защото изобщо не е така. - изрече мъжът. - И никога не бих.

- Прей ми се, ще видим един ден в гъза ти няма ли да бъдат навряни най-различни неща, мръсницо. - извика тъмния елф.

Камила отметна плитката си назад. - Но скъпи Дейвид, аз нямам никакви делюзии. Получила съм от теб всичко, което съм искала. Ти си този, който явно не може да признае нещо пред себе си, но аз нямам вина за това.

Моника въздъхна. - Говоря за куртизанката ти, разбира се, за кого другиго бих могла да говоря?! Дори не знаех, че си решил да се занимаваш с подобен бизнес. Вече никакво право нямаш да ми дуднеш за магазина за ежедневно …

- Че нещо грешно ли казах, нищожество? - вирна вежда принцесата. - Всичко там си е точно така, както го описах.

- Ти тъпа ли си? - изобщо не му пукаше, че я обижда. - Ти беше тази, която се възполза многократно от мен. Не си приписвай делюзиите на мен.

Крисчън навъси вежди. - Защо съм довел кого? Лейди Моника, за какво говорите? - мъжът подозираше, че отново е пропуснал нещо, касаещо го.

- Съдейки по прекараните ни нощи заедно, не бих се съгласила с това. - изсмя се тихо Камила.

- Само едно не разбирам. - продължи Моника. - Познавайки тези хора, защо си я довел тук? Нали осъзнаваш, че никой няма да я наеме.

Конър са доближи до шибаната мръсница. - Ти ко ми се прайше днеска на важна в онуй устройство ма? - извика той.

Дейвид се засмя. - Аз проектирам желанията си? Ти си тази, която го прави. Аз нямам желания спрямо теб.

Каво жули яко чекии и пя свадбени песни молебен.

- Не разбирам защо проектираш собствените си желания върху мен. На мен не ми се иска нищо особено, ти си този, който ме желае. - невъзмутимо отвърна Камила.

Евдемия извъртя очи, тоя съвсем се беше побъркал. Елфката побърза да се отдръпне от него и без това нищо не печелеше от нелепите си разговори с тоя ненормалник.

Силиа сви рамене. - Нищо особено. Ще проверя дали са пуснали нови баунтита в онази мрежа и може би с това ще се занимавам. - отвърна принцесата.

Каво си въртя чепа и игра адски казачок и запя песнопойка на курвата на сурата. - Але курво патрава си курво асерехе аха дехе дехебе тутеебе севил нолма махави але буги але пилилипи. - яко и мило пя Каво и си въртя чепар…

- Отново - ще ти се. - отвърна Дейвид. Тази ненормална ли беше?

- Само в твоята глава, ненормална Свиньо. - изрече Евдемия.