Търсене
457 поста в „Плаж“
Защо аз да съм тази, която трябва да го прави? - намусено отвърна Нана, разглеждайки мидата, която успя да извади. - Тя е тази, която постоянно идва в дома ми и се появява на местата, където съм и аз. Сигурна съм, че ме …
- Наистина ли не е възможно за теб да проявиш поне малко разбиране? - повдигна вежда Крисчън. Забелязвайки, че лисицата продължава да се мъчи с мидите, той въздъхна и запретна ръкави, бъркайки в студената вода.
- Попитай нея. - скръсти ръце Нана, оглеждайки се във водата. Нямаше особено много миди по брега, а и вероятно повечето дори не бяха живи. - Тя е тази, която продължава да ме тормози. Не смятам да се лишавам от и без тов…
- Подозирам, че и двете го правите нарочно. - отвърна Крисчън, разглеждайки празната кошница. Нямаше да събере много. - Не разбирам кому е нужна тази безсмислена вражда.
Лисицата изсумтя. - Повярвай ми, това как съм облечена няма нищо общо. Пък и не е като да я бях канила. Дръж това. - тя постави в ръцете му кошницата за миди.
- Ако се обличаше по подобен начин и в присъствието на милейди Марибел, вероятно нямаше да се налага да идвам отново тук. - с насмешка отбеляза Крисчън.
Нана беше решила да събира миди от океана. За нейна изненада, наемният убиец бе дошъл до къщата ѝ по-рано, подозираше че отново дъртофелницата стои в дъното на всичко.
Аша кимна и си тръгна. Надяваше се Афсол наистина да е изчезнал, а да не е тръгнал да се занимава с онази проклетница Елвира на тайни места.
- Не съм сигурен, брат ѝ изчезна, притеснена е. - отвърна Натаниел. - Аз ще вървя, госпожо, трябва да видя дали има свободни стаи в таверната.
Силиа стисна юмруци. - Това, което се случва със "съпруга" ти е, че е изчезнал по време на мисия. Не ме интересува дали вярваш или не. - ядно отвърна Силиа. - И да кажем, че теорията ти е вярна, какво ще направиш, че ням…
- Аз съм неговата съпруга! Между нас може и да няма любов, но аз имам правото да знам какво се случва със съпруга ми и какви ги върши зад гърба ми! Именно заради това няма да позволя да се размотава на безлюден остров с …
Силиа се засмя. - То няма как да те правят на глупачка, ако вече си такава. - отвърна принцесата. - И не разбирам какво си се разтревожила точно ти за благосъстоянието на брат ми. Ти си просто някаква част от живота ни, …
- Със сигурност. - кимна с глава Аша. - След като Сандреа се върне, вероятно Елвира ще замине, за да "разсее" мислите си след изчезването на Афсол. Не съм дошла тук, за да ме правите на глупачка!
Силиа скръсти ръце. - Ако не си обереш тона и не започнеш да си мериш приказките, върху теб ще си изкарам целия гняв, който съм насъбрала към онези проклети лисици и разни други ненормалници и идиоти. - изсъска Силиа. - …
Аша изсумтя. - Сякаш не знаете. Може там да се среща с Елвира, кой знае. Предпочитате я пред мен. - ядно отвърна принцесата. - Има и логика. Той изчезва, вие заминавате при това на безлюден остров. Сега принц Сандреа ще …
Натаниел наблюдаваше двете жени и се притесняваше, че може да се хванат за гушите скоро. Надяваше се да не се стига до там.
Силиа присви очи срещу Аша и остави спящата Опал върху хавлията, сетне се изправи. Тази трябваше да започне да си мери приказките. - Какво намекваш, Аша? Мислиш, че крия брат си на някакъв остров? - вирна вежда принцесат…
Аша махна с ръка. - Афсол изчезна, вие наскоро бяхте на изоставен остров. Афсол на острова ли е? - повиши тон Аша. - Каква е следващата ви стъпка? Да заведете онази Елвира там?
- Моля? - опули се насреща ѝ Силиа. - Какви ги говориш, по дяволите?
Аша стана от мястото си и скръсти ръце. - Много спокойна изглеждате, госпожице. Напълно сигурна ли сте, че нямате представа къде е Афсол?
Сандреа кимна и стана от мястото си, сетне се отправи към замъка. Надяваше се Афсол да е решил спонтанно да отиде на почивка, за да се разсее от проблемите си, а не да е загинал или да е отнел живота си.
Силиа сви устни. - Надявам се. - изрече тя. - Не губи повече време. Върни се до замъка, вземи някой дракон и отиди да го намериш.
Сандреа въздъхна. Трябваше да се съгласи. - Разбира се, ще проуча какво става. - отвърна той. - Още тази вечер ще замина, за да го потърся. Обаче Силиа, мислиш ли, че е жив?
Силиа тежко въздъхна. Надяваше се Афсол да не е сторил нещо глупаво, беше доста потиснат последно време, бракът му и поведението на Елвира го съсипваха. Тя се обърна към Сандреа. - Ще го потърсиш ли с тях? Ти можеш да го…