Търсене
869 поста в „Къщата на Арус“
Силиа дойде заедно с хамстера до имението на Арус и почука на вратата. Изобщо нямаше представа как онази проклетница Далия ще гледа животното.
Лилит смени водата и храната на тъпия хамстер и му почисти клетката. Утре трябваше да го предаде на Крисчън, това животно ѝ се струваше ужасно скучно.
Лилит се телепортира в имението на Арус и отнесе хамстера в стаята си. Сложи му храна и вода и животното кротко задоволи нуждите си. Жената не го намери за особено интересно, надяваше се всичко да мине добре.
Арус въздъхна тежко. Надяваше се Крис да се вразуми и да спре да ядосва красивите лисици, така никога нямаше да му пуснат!
- Горката лисичка се постави сама в тази ситуация, аз никога не съм ѝ давал повод да мисли подобни неща за мен. Както и да е, не смятам отново да коментирам това цяла вечер. Лека нощ. - мудно продължи наемният убиец, сет…
- Не смятам твърде много да се меся в това, но според мен трябва да отстъпиш този път. Горката лисичка изглеждаше наистина уплашена, не са хубави тези работи. - въздъхна Арус.
- Защото налудничавото поведение на Нана не е прекрасната алтернатива, която смяташ, че е. За да бъдете всички доволни, ще отида да говоря с нея скоро, надявам се да спре да се държи толкова нелепо. - невъзмутимо отвърна…
- Крис, наистина не те разбирам и аз. Защо си отишъл в долнопробна таверна, вместо в собствения си имот, който е съвсем недалеч от тук?! - неразбиращо отвърна Арус.
- За разлика от Лилит, аз не споделям психичните отклонения на онзи еритоски коняр, така че не бих могъл с поглед да предположа какво искаш да питаш. Относно това, наех си стая в таверна. Дори техните подозрителни услови…
- Напротив. Смятах, че е очевидно че питах къде прекара нощта си.
- Не си ми задал въпрос, на който да отговоря. Целият съм в слух. - подигра се Крисчън.
- Добре знаеш, че едвам я изтърпявам. - сухо отвърна Крисчън. - Не си падам по жени, които не могат дори да водят нормален разговор.
- Ни най-малко, приятелю мой. Имах доста по-интересна нощ с красавицата Лилит, която ти всячески отбягваш, по незнайни за мен причини. - сви рамене Арус. - Разбира се, зависи ти къде си бил. - засмя се на свой ред той.
Крисчън се прибра и изцъка с език, когато завари Арус във всекидневната. - Аз съм този, който вече започва истински да се притеснява за теб. Нима си ме чакал тук толкова време? - с насмешка попита той.
- Защо не? - усмихна се Арус. - Ела, Далия и без това я няма днес. Ще си прекараме страхотно. Утре ще се постарая да го попитам, макар че нямам големи очаквания да сподели.
"Дано си прав.", изрече Лилит. "Може да го питаш, когато се върне." Жената стана от мястото си. "Искаш ли да се забавляваме?"
- Аз не съм на това мнение. - усмихна се Арус. - Много подценяваш моя скъп приятел напоследък, но аз го познавам най-добре от всички ви. Според мен точно там ще отиде.
Лилит сви рамене. "Наистина не знам. Би било хубаво да посети Нана и да изгладят отношенията си, но той разбира се, няма да го направи."
- Вероятно е решил да е упорит. Пък и не е задължително да не се вслушва. - намигна ѝ той. - Вероятно просто не ни казва, проклетникът. Къде мислиш, че би отишъл в този час, освен в другия си, по-хубав имот.
Лилит въздъхна тежко. "Този защо не се вслушва в нищо, което казваме?"
- Ще ви оставя да пофантазирате заедно. - невъзмутимо отвърна Крисчън, сетне стана от креслото и излезе от имението. Лилит абсолютно бе загубила разсъдъка си, започваше наистина да смята, че Нана я е хипнотизирала.
- Аз единствено се надявам в този случай Крис да е прав. Не знам как сърцето ми би понесло мисълта, че Силиа е зле в леглото. Тотално противоречи на фантазиите ми.
"Смей се, смей се.", изрече Лилит. "Времето ще покаже докъде ще стигне лудостта на Дървото."