Търсене

- Какво е това? - Розан се приближи до Силиа.

Някой почука на вратата и принцесата отиде да отвори. Изненада се, когато видя напълно непознат на прага. - Какво ви води насам? - Здравейте, госпожице Фингел. Аз съм Мартин, асистент на лорд Крейвън. Силиа сбърчи вежди.…

Афсол разтърка чело с ръка. Нямаше никакви очаквания от тази среща. Трябваше им време, надяваше се само да не е твърде късно вече. Принцът се телепортира обратно в замъка си. Трябваше тези дни да говори и с Елвира.

- Вече не е от никакво значение. Дръж си на думите, Афсол. - изрече Силиа. - Както вече не съм дъщеря на баща ти, така не съм и твоя сестра. Принцесата го остави в градината и влезе във вилата си. Знаеше си. Нямаше да сп…

Афсол си пое въздух. - И за това си права. И за Лиа и Лара не бях прав.

Силиа довърши поливането на цветята си и отново се изправи. Тя се засмя. - Не ме интересува какво ще правиш. - отвърна. - Ние сме непознати вече, Афсол. Същият си като баща си. Нещо не ви харесва и веднага - отричате се …

- Не искам това. - отвърна, макар и да не беше пълната истина. - Знам, че няма да си оправим отношенията лесно, но бих искал да направя каквото мога.

Силиа отново взе лейката и започна да полива цветята си. - И какво искаш сега? - обърна му гръб тя. - Да те прегърна, да се разплача и да ти простя? Не си познал.

Афсол докосна бузата си. - Сгреших. Обърнах се срещу теб...

Силиа го зашлеви с всичката си сила. - Знаеш? - отвърна тя. - Нищо не знаеш, Афсол. Не ме интересува какво имаш да казваш, затова се разкарай от дома ми.

- Не съм дошъл да те моля за прошка, не още. - отвърна той. - Дойдох да се извиня. Знам, че онова, което ти причиних те нарани ужасно...

Силиа спря да полива цветята и остави лейката на земята. - Какво търсиш тук?

Афсол дойде да поговори със Силиа. Знаеше, че тя няма да го изслуша, нито щеше да му прости, но той бе длъжен да се извини. Изобщо не беше прав за нея и станалото го изяждаше отвътре. Той влезе в двора и забеляза сестра …

Силиа беше излязла да види цветната си градина и да полее цветята. Изглеждаха добре, това я радваше.

- Мисля, че е късно нещо да се поправя. - въздъхна Силиа. - Все едно.

- Силас си призна за някои неща. - въздъхна Розан. - Както казват хората: Станалото - станало. Постепенно ще оправиш отношенията си с приятелите си.

Силиа се засмя. - Аз други проблеми нямам, Розан. - отвърна принцесата и отпи от чая си. - Това как останалите ще се справят с тази истина, не е моя грижа. Все още не вярвам да са повярвали напълно, че нещата са се случи…

- Нямаш намерение да застанеш пред другите проблеми?

- Ще си гледам работата в парфюмерията. Скоро ще е готов отчета ми за месеца. - усмихна се Силиа. - Не смятам да се застоявам особено много. Може да ида на кратка почивка до Калабрия.

- Какво смяташ да правиш след като истината излезе наяве?

Силиа отпи от чая си. - Изненадващо. - изрече тя.

- За ден, може би. След седмица вече ще съм полудяла или умряла от скука. Обичам да има хора наоколо. - отвърна наемната убийца. - Тръгна си толкова бързо, нямахме време да говорим. Постъпката ти да изнудваш онези двамат…

- Чудесно. - усмихна се Силиа и отиде да си приготви чай. След като беше готов, тя се върна при Розан. - Някой път трябва да те заведа на самотния остров. Ще ти хареса.

- Радвам се, че се върна. - отвърна Розан. - Нищо съществено. Спечелих малко злато от онова събитие.

Силиа трябваше да се прибере. Не защото много искаше отново да се връща на това място, а защото Ерос беше ужасно неспокоен, след като отново ѝ потече кръв от носа и тя припадна. Ставаше нещо с нея, но тя изобщо не подози…