Търсене

Афсол се учуди. Тук явно живееха предимно митични същества. - За пръв път чувам за магически жаби. Какво правите?

Жабата се изсмя гръмко. - Тука човеци няма, само в Приказен Блян има няколко, ама те са смотани. Дано не си като тях. - поклати глава чудовището. - Аз съм Хексограм от расата на магическите жаби и съм най-умния в нашето …

Афсол се засмя. - Съжалявам за недоразумението. - изрече принцът. - Името ми е Афсол, расата ми е човек. Не си виждал човеци?

Жабата протегна крайника си и се почеса по главата. - Еми аз съм жаба то хубаво да си Афсол, ама каква е тая раса Афсол? Не съм я чувал. - поклати глава създанието.

Афсол се изненада. Не беше виждал толкова голяма жаба. - Аз съм Афсол, от Еритос. Дойдох да разгледам Валдора. - изрече принцът. - А ти какво си?

Една доста голяма на размер жаба подскочи няколко пъти и се озова пред новодошлия. - К'во си ти? - попита жабата.

Афсол се телепортира във Валдора и попадна в красива гора. Принцът сви рамене и започна да обикаля. Все някога щеше да попадне на хора.

Неро наклони глава встрани, обмисляйки дали е удачно да я спре. В това състояние, вероятно можеше да я надвие, но щеше да предизвика други проблеми. Морският дракон реши да я остави да си тръгне, но предполагаше, че дока…

Юки се разгневи, но предпочете да не влиза в битка с Неро. При други обстоятелства беше доста уверена, че ще успее да го надвие, но отровата ѝ създаваше достатъчно проблеми и не желаеше да рискува да попадне в плен. - Зв…

- Но аз съжалявам всеки ден. - усмихна се морският дракон. - Ти не си при мен, това е достатъчен повод за съжаление.

Юки изсумтя. Разбира се, тези долни твари дори нехаеха едни за други. - Един ден ще съжаляваш за всичко, което стори. - закани се лисицата.

- Ято? - изсмя се с глас Неро. - Той принадлежи на Зарган, а той си го заслужава, особено след това което преди малко ми каза. Аз нямам никакви възражения, прави каквото пожелаеш с него. Нека не си пречим взаимно.

- Нямам намерение да правя нищо подобно, нито се интересувам от това място. Приех да помогна на Нана и това е единствената причина, поради която дойдох. Ако планираш да ми пречиш, няма да завърши добре за теб. Не забравя…

- Нана е доста млада и за съжаление също няма да ме разбере. Важното е, че тя ще е в безопасност. Няма нужда да се тревожите за нищо друго. Съветвам те да разгледаш планината във Валдора. Доста красиво място. - невъзмути…

- Не се притеснявай, причините ти не ме интересуват. И без това не очаквам да те интересува съдбата на нашата раса, не и след всички злини, които стори срещу нея. - студено отвърна Юки. - Може и в тялото ми да тече отров…

- Това, което ми казваш е доста притеснително. Ако Зарган наистина си е позволил да я хвърли в този публичен дом, ще бъде сурово наказан. Обичам Нана като своя собствена дъщеря, в никакъв случай няма да позволя да бъде н…

- Не ме интересува културата на тези твари. Ако не беше се появил, щях да ги избия. - гневно отвърна Юки. - А Нана? Смятах, че ще я цените повече, след като сте използвали спиритуалната ми енергия, за да я създадете и въ…

- Това, което се случва с тях е наистина лошо, съгласен съм. - отнесено отвърна Неро. - Но на този свят има толкова много лоши съдби. Културата във Валдора е такава.

- Значи си губиш времето, защото това никога няма да се случи. - подигра се отново Юки. - Остави ме да помогна на лисиците в бардака на тези нищожества. Ако толкова много ме цениш както твърдиш, не трябва да е проблем за…

- Добре знаеш, че никога не бих си позволил да те нараня. Отровата, която преди време заръчах да те подмамят да изпиеш е просто леко неудобство за теб, което ми гарантира, че в идните години няма да бъдеш заплаха за нас.…

- Сега също нищо не ми липсва. - сви рамене лисицата. - Никога няма да се присъединя към тази сган, колкото и отрови да решиш да използваш срещу мен. Ако това не те устройва, използвай невероятните си нови сили, за да ме…

- Малка цена, която всички с удоволствие плащаме в замяна на свободата си. - усмихна се морският дракон. - Нищо няма да ти липсва.

- Разбира се, че би. - изсмя се подигравателно Юки. - Ще бъда робиня, каквито сте всички вие. Добре, имаш ресурси и армия изчадия, поздравления. Можеш да пътуваш свободно, отново поздравления. Но поправи ме ако греша, са…

- Не по моя вина, съжалявам. - отново поклати глава Неро. - Разбира се, че можем. Ако само се съгласиш да се присъединиш към нас. Нищо няма да ти липсва, винаги си обичала охолството, това не е проблем за Долината на Кош…

Юки гвевно изцъка с език. - Само че не можем да живеем както преди. Повечето ни побратими и посестрими са мъртви, а и както забелязваш, почти никъде не сме добре дошли.