Търсене
457 поста в „Плаж“
- Ами според някои в Братството е, не е типично за Афсол да изчезне така. Повечето обаче не желаем да мислим така, затова го търсим.
- Смятате, че е изчезнал? - изрече Силиа. - Не допускате все още, че е мъртъв?
Натаниел се учуди. Афсол не им беше споменавал, че се е оженил. Мъжът се обърна към съпругата на принца. - Беше нормална мисия, госпожо. Измина обаче твърде много време и вече смятаме, че е изчезнал, затова го търсим. Аф…
- Съпругът ми е изчезнал? - Аша извика от изненада. - Как го допуснахте?
- Беше повикан за мисия. Все още не се е върнал, за да докладва на Братството. Измина твърде много време и вече го обявихме за изчезнал. - отвърна Натаниел. - Алфред изпрати издирвателни отряди, но все още нямаме следи. …
- Не, Алек, не е с мен. Трябваше да остане в Братството. - отвърна Натаниел и тежко въздъхна. - Дойдох, за да ви съобщя нещо притеснително.
- Алек. - въздъхна Силиа. - Само той липсва ми липсва тук.
- Мъжката Далия? - учуди се Натаниел. Не разбираше за какво става въпрос.
Силиа чу познатия глас на Натаниел и се обърна към него, сетне започна да се оглежда за онзи досадник Алек. - Сам ли си? Мъжката Далия не е ли с теб?
Натаниел се бе отбил до замъка на Афсол и разбра, че господарите са излезли на разходка по плажа. Мъжът се отправи натам и си отдъхна, когато ги завари. Трябваше да им поднесе новините относно Афсол. Той се доближи до тя…
Силиа се върна при останалите и седна на хавлията си, сетне отпи голяма глътка от коктейла си. Тя се скара няколко пъти на Хектор и взе Опал в ръцете си. Малката котка започна да мърка доволно в скута на стопанката си, а…
Докато Силиа най-необезпокоявано си приготвяше коктейл, Сандреа се опитваше да разтърве двете котки, които не пропуснаха възможност да започнат да се бият.
Силиа дойде на плажа заедно със Сандреа, Хектор и новата котка - Опал. Принцесата обаче негодуваше, тъй като Аша се домъкна заедно с тях. Тя постла кърпата си на брега и отиде да си направи коктейл. Реши да си приготви "…
Марибел тропна с крак и помърмори още малко, но след като видя, че момичето няма никакво намерение да ѝ обръща внимание, се запъти по посока пристанището. Все някой щеше да я чуе!
Нана се изсмя с глас, сетне отново легна да се припича. Ако дъртофелницата посмееше да я докосне, щеше горчиво да съжали.
- Абе момиче, ти май цялото ти семейство сте побъркани. То с такъв нехаещ баща каква да станеш, освен мръсна курва?! Обличай се веднага да не взема сопата и да те нашаря! Като той няма да те възпитава, аз ще го направя, …
Нана ядно въздъхна. Беше сигурна, че баща ѝ постъпваше така нарочно, задето си беше позволила да му се опълчи. - Госпожо, както виждате, единствено Вие имате проблем с мен. Вървете си.
Демонът нямаше никакво намерение да отделя време на някаква човешка жена. След като Нана желаеше да остане тук, човеците щяха да бъдат нейна грижа. - Това няма никакво значение за мен. - сухо отвърна той, сетне се обърна…
Нана извъртя очи, но се усмихна. Старицата вероятно щеше да разгневи Зарган и той щеше да я убие.
Марибел не можеше да повярва на очите си, явно зрението ѝ имаше нужда от преглед отново. - Щом ти е дъщеря, виж я какво прави! - продължи да крещи старицата. - Може ли такова нещо? Тука всякакви хора минават, тя се е съб…
- Мисля че това казах току-що. - все така невъзмутимо продължи демонът. Нана не му беше истинска дъщеря, поради факта, че нито демоните, нито йокай можеха да се възпроизвеждат по познатите за човеците начини, но предвид …
Марибел присви очи. Махна очилата си, почисти ги, сетне пак ги сложи. Това не изглеждаше възможно, момчето, което твърдеше, че разпоретината му е дъщеря, не изглеждаше по-възрастен от нея. - Дъщеря ти? Тази ти е дъщеря? …
Зарган наклони глава встрани. Разбираше добре човешкия език, но не разбираше защо тази жена говори подобни небивалици. - Дъщеря ми е курва? Не разбирам. - изненадано отвърна той.
Марибел беше шокирана. Какви извратеняци водеше тук тази долна разпоретина? - Момче, ти добре ли си? Как ще говориш такива неща, ей сегичка ще извикам гвардията, няма да си позволявате такива неща, една курва няма да раз…