Търсене

Това вече не беше смешно. Надяваше се Силиа да не е решила да нападне Нана на някое парти в Еритос. - Виж, знам, че я мразиш, но това вече не е ли малко прекалено? Наистина ли искаш да я убиеш толкова?

- Може би. Колко силна ще е тази срещу дракон?

Елвира отново избухна в смях. Силиа явно възнамеряваше тази вечер да я убие. - Те няма ли да силни като Нана поне?

- Не, добре съм. Жалко, че никъде няма локация за убиване на лисугери. Щях да ходя всеки ден.

- Силиа, искаш ли малко вода? Червена си като домат. - изгледа я Елвира.

Силиа все още беше разгневена. Тя си седеше тук и умираше от яд, а Крисчън най-спокойно си седеше на една от масите и се взираше някъде си.

Евдемия също си наля в чашата и го опита. Не беше никак лошо, но и не беше нещо кой знае какво. Елфката заби вилица в чинията си и започна бавно да се храни.

Елвира отвори бутилката и си наля в една чаша. Отпи една глътка и сви рамене. Беше хубаво на вкус, но не беше кой знае какво за парите си. - Става. Вино като вино.

- Надценено, надценено вино. - изрече Силиа. - Пийте, аз не искам. Никакъв шанс да пия за тия двамата.

- От всичко, май наистина само лудостта едни на други сме си прехвърлили. - въздъхна Елвира и отново я напуши смях. - Няма ли да го отворите? Кога ще ни се удаде възможност да пием толкова скъпо вино?

- То така се случва. "С какъвто се събереш, такъв ставаш" са казали хората. Всеки път имаме събирания с Каво, как няма да полудеем.

Силиа отново скръсти ръце. - Беше ѝ изпратил някаква покана, някакво злато. Само дето не си легна с нея пред всички. - лицето ѝ почервеня от ярост, когато се сети за това. - Всички полудяха, думи нямам вече.

- А, да, но не разбрах цялата история, бях заета да се карам с онази гнусна Свиня. - намуси се елфката.

- Ти не беше ли тук, когато Нана седна в скута на Крисчън? - обърна се Елвира към нея.

Евдемия не доумяваше. - Аз ли нещо изпускам?

Елвира отново избухна в смях. - Силиа, моля ти се, успокой се. - изрече тя, сетне снижи гласа си. - А и ако толкова те човърка, ей там е, можеш да го попиташ.

- Е, не чу ли? От Арус. Поводът сигурно ще е нещо свързано с Крисчън и Нана, той Арус сигурно обожава да прави поводи за тях. Я още нещо скъпо ѝ е взел, я са се сгодили. Вече няма да се учудя. - изсумтя принцесата. - Каж…

- Това пък от къде дойде и защо?

- Нито ме е канил на среща, нито ме е питал нещо подобно, виж ти. - вирна вежди Евдемия, сетне един сервитьор дойде да им остави бутилка, обяснявайки им от кого бе.

Силиа отново въздъхна и скръсти ръце. - Беше дошъл веднъж да търси съвет от нас, но изглежда не се е вслушал в думите ни. - изрече принцесата. - Обяснихме му, че ти по-добре разбираш ситуацията си и че ако иска да бъде с…

На Крисчън му хрумна страхотна идея, Арус си го заслужаваше и без това, напоследък съвсем прекаляваше. Преди съдържателят да е станал от масата му, той реши да поръча още нещо. - Днес съм в много добро настроение, така ч…

- Не си се превърнала в Лилит, нали? - засмя се Евдемия и си поръча каквото си бе харесала, след което продължи. - Какви отношения да имам с него? Той е идиот. Колко пъти му обясних, че не ми пречи това, че не изпитвам в…

- Остави расизма на другите. Нямаш ли вече отношения с Халон?

- Права си, предполагам. - изрече Силиа.

- Аз съм елфка в скъп ресторант. И тук ни мислят за роби. - извъртя очи Евдемия. - Да се чуди някой как човеците излязоха по-силни от елфите. Не ми се обиждайте.