Търсене

Зарган присви очи. Не разбираше защо трябваше да изпитва срам от нещо, все пак той беше създал Нана, изобщо не му правеше впечатление формата, в която се подвизава. Не му харесваше, че някаква човешка жена се осмелява да…

- Ама как ще те оставям намира? Какво е това нещо? Безобразие! - изкрещя Марибел. - Няма да стане твоята, няма да превърнеш това кралство в бардак. Момче, тебе поне не те ли е срам, ами тука ако минат деца?

Нана отново се надигна, чувайки също толкова познат, но десеторно по-дразнещ глас. - Госпожо, пак ли Вие? Оставете ме намира! - раздразнено отвърна лисицата.

Марибел реши да се разходи по плажа и едва не припадна, когато видя там проклетата курва, на всичкото отгоре беше почти изцяло гола. Имаше и някакъв мъж с нея, сигурно клиент. Старицата нямаше да остави нещата така. Тя п…

Лисицата въздъхна. Не виждаше защо баща ѝ се тревожи, това място беше напълно безопасно. Да, имаше дракони, но какво от това? Тя беше по-бърза от тях, винаги можеше да им избяга. Човеците също не бяха нищо особено, наемн…

- Ако се наложи, не би било трудно за мен да доведа бедствия по тези земи. Никога няма да се възстановят от ужаса, който ще ги сполети. - невъзмутимо отвърна демонът. - Не го правя с лошо, единственото което желая е да п…

Нана на свой ред се изсмя. - Не ми пука за човеците по тези земи. Природата ми харесва повече от Валдора, където единствено дишах блестящ прах от крилете на феите. И това ли смяташ да унищожиш?

Зарган отново се изсмя. - Никога не бих си позволил да те нападна. Не виждам причина дори да обмисляш подобен вариант. - монотонно отвърна той. - Това разбира се, не важи за човеците с които се обграждаш. Ако продължиш д…

Нана се изплаши. - Няма да посмееш. Дори и да не е в смисъла, който влагат човеците, аз съм ти дъщеря! Единствената оцеляла. - отвърна тя, макар и тялото ѝ да трепереше от страх.

Зарган придоби раздразнен вид. - Това е вярно. Юки е по-силна от мен, към днешни дни, може дори и да е по-силна от господаря Неро. Все пак той никога не успя да я победи чрез честен двубой. Но ти не си Юки. Нито ще стигн…

Нана наведе глава. Знаеше, че никога няма да бъде нищо повече от бледо копие на истински йокай, както и вероятно никога нямаше да получи повече от три опашки. Точно по тази причина не желаеше да участва в никакви войни, …

Демонът се изсмя с глас. - Жабите, уви, са безполезни. Никога нямаше да оцелееш, ако не беше нашият велик господар - Неро, който успя да залови Юки преди триста и петдесет години. Лисицата се измъкна, но естествено, госп…

- Жаби?! - изкрещя Нана. - Какви жаби? Защо тогава съм лисица?!

- След като Юки не желае да кооперира с нас, трябваше да намеря друг начин да ви създам. Бъди благодарна, че спиритуалната енергия на три милиона жаби ти даде тези сили. - невъзмутимо отвърна Зарган.

Лисицата извъртя очи. - Във Валдора беше много по-опасно, там е пълно с магически създания. Много бързо ме надушиха и се обърнаха срещу мен. Макар и да имам три опашки, не е като наистина да съм йокай. Енергията, която и…

- Точно защото си единствената, която оцеля, искам това да продължи да бъде така. Мечтата ми за армия от изкуствено създадени спиритуални създания не е толкова далеч. Докато си в безопасност, мога да използвам енергията …

- Татко, престани! - повиши тон лисицата. - Знам, че съм единствената оцеляла от експеримента ти и никога няма да достигна мощта на истински йокай, но съм повече от способна да се защитавам и сама!

- Не, няма да останеш. Върни се във Валдора. Тук не е безопасно за теб. - скръсти ръце демонът.

Нана изцъка с език, чувайки познат глас, сетне се изправи. - Нямам намерение да се връщам повече там. - невъзмутимо отвърна тя. - Ще остана да живея в това кралство.

Зарган трябваше да се прибере в Долината на кошмарите скоро, но един от подчинените му бе загубил устройството, което господарят им Неро бе създал, за да им помогне във войната със спиритуалните създания. Демонът се разх…

Нана беше дошла на плажа в Еритос отново. Напоследък скучаеше, не смяташе че има нужда да прави нещо особено срещу наемният убиец и онази Силиа за сега, но русокосата жена вече я беше издразнила с поведението си, така че…

Крисчън и лисицата се отправиха към една от къщите му в Покрайнините. По пътя подмина тази, където бе държал Тамилин, не желаеше горката жена да се уплаши от вида на колибата.

Арус сви рамене и се запъти към пристанището с Далия и Беатрис. Навярно Крис се опитваше да го разкара, за да бъде насаме с красивата си приятелка, не го винеше ни най-малко, само се надяваше жената да пусне и на него, к…

- Не ми е цел в живота ти да смяташ, че изглеждам добре, шефе. - подигра се Крисчън. - Но да, добре съм, спокойно. Вървете.

Арус повдигна вежди. - Сигурен ли си? До съвсем скоро не изглеждаше никак добре.