Търсене

След като избра достатъчно ястия, Крисчън върна менюто на съдържателя. - На шефа ми ще му трябват по двадесет чинии от всяко ястие, което подчертах в менюто. На приема ще присъстват и доста дами, така че... добавете и по…

- Защо пък да те изгонят?

Евдемия се засмя. - Бих приела, но тогава ще се обезмисли мъкненето на този чувал. - посочи тя чувала, който бе взела със себе си. - Дойдох, за да си взема нещо. Добре че срещнах вас, не знам дали нямаше да ме изгонят.

- Като разбера ще кажа. - отвърна принцесата. - Поръчай си каквото пожелаеш, ще платя.

- Да, както и да изхарча малко състояние за безбожно скъпата им храна. - отвърна княгинята и седна на един от столовете, сетне забеляза унилото изражение на Силиа. - На теб какво ти е?

- Разбира се, че не. - отвърна Елвира. - Дойде да посетиш мястото?

Евдемия бе решила да се отбие отново в този ресторант. Тя влезе вътре и се зарадва да види познати хора, нямаше представа дали някой нямаше да ѝ направи проблем, че е елфка и е дошла на това луксозно място. Приближи маса…

Силиа въздъхна и погледна бегло към Крисчън. От една страна Елвира имаше право, от друга, принцесата изобщо не усещаше правилно цялото нещо. Може би грешката беше наистина в нея, дори и в Ефос никой не бе казал да не се …

- Вярно, обичаш го, но няма какво да те спре. Имате ли връзка? Не. Той занимава ли се с други, когато не се вижда с теб? Очевидно. Даже за малко да станем свидетели на подобно нещо. - отвърна Елвира.

- Не знам дали по този начин няма да си навредя повече. - въздъхна Силиа.

- И предният път ти казах - поставяш нуждите на другите пред своите. Започни да мислиш за себе си първо и ще видиш за колко много неща няма да ти пука толкова, колкото ти пука сега. - отвърна Елвира. - Знам, че ти е брат…

Силиа въздъхна. - И пак нищо няма да се случи. Това в таверната ми дойде като награда. Сигурно нямаше да отида на срещата или щеше да стане като предишния. - отвърна принцесата. - Не мога да разбера какво толкова ми има.

Съдържателят донесе менютата за специални поръчки. Всяко ястие в тях започваше от милион злато. Крисчън нямаше търпение да приключи с тази досадна задача, затова придърпа едно от менютата и започна да прави малки прорези…

Елвира се обърна отново към Силиа. - Пробвай се с Розан. Предполагам, че може добре да се справи със задачата.

- Розан ли? Права си, под ръка ми е. Даже е доста добра опция, няма да ме е страх дали нещо няма да се обърка ужасно много. - отвърна Силиа и се обърна накъдето гледаше Елвира, сетне извъртя очи. - Е, кралството не е тол…

Елвира въздъхна. - Тогава спи с жена. Имаш доста опции, даже една от тях ти е под ръка. - отвърна маркизата и погледна встрани. - Я, за вълка говорим.

- Повечето? - вирна вежда Силиа. - Те всички са. Двама от тях са ми братя, с Каво никога не бих имала такива отношения, ще ме прощаваш, с Конър също. Ако бях някаква по-ненормална като Лилит сигурно щях да се навия да сп…

Елвира не успя да сдържи смеха си. Това наистина беше нелепо. - Извинявай, смешно е. - през смях изрече тя, сетне опита да се успокои. - Принципно, бих те посъветвала да се виждаш с хора от кръга ни с приятели, но мъжете…

Крисчън с неохота беше дошъл в Червен божур, за да уточни подробностите около храната за приема. Арус беше ангажирал ресторанта с приготовлението на всичките ястия, които смяташе да поднесе на влиятелните си гости. Съдър…

- То и до там не се стигна даже. Не ме интересуваше името му и него не успях да науча, но историята е следната: говоря си с идиот А и се уговаряме къде да се видим и как да се случат нещата. В следващия момент идва идиот…

Елвира се засмя и отпрати сервитьора, който бе дошъл, за да вземе поръчката ѝ. Никакъв шанс да поръча нещо от тук засега. - Ако пак си го наритала, нормално.

- То е и заради това, но не само. - въздъхна ядно принцесата. - Послушах те, дори не знам защо. Срещата ми се провали още преди да започне.

Елвира трябваше отново да посети ресторанта. Срещата ѝ беше приключила и имаше малко време за убиване. Тя забеляза Силиа и реши да седне на нейната маса. - Дано киселото ти изражение да е заради това, че салатата ти е ме…

Силиа беше бясна. Отново бе дошла в този ресторант, така или иначе трябваше за събитието. Обаче проклетите цени не ставаха по-евтини и тя си бе поръчала салата Цезар, но във вариант с морски дарове.

Нана въздъхна и все пак дояде салатата си, все пак щеше да даде триста хиляди злато само за нея. С ужас в очите лисицата поиска сметката, побърза да я плати, след което си тръгна. В този момент умението за хипноза щеше д…