Търсене

- Да разберем дали наистина е така. - изрече Силиа. - Ще ти дам две задачи. Първата - отиваш на пристанището в Еритос и изискваш книгите, в които записват кои кораби са пристигали и отплавали през последния месец. Вторат…

Розан въздъхна. Не разбираше защо Силиа се бе вглъбила в това толкова. - Добре, какво искаш да направим?

- Да, така е. Обаче не ми дава мира. Не знам, колкото повече мисля за начина, по който си отиде, толкова повече се съмнявам, че се е случило.

Розан сви рамене. - Толкова ли е невярващо? Това е измислена героиня, авторката можеше да напише всичко. Тази Ейда е реален човек с желания. - отвърна Розан.

Силиа въздъхна така, сякаш осъзна нещо. - Вярно, ти не я познаваш добре. - отвърна принцесата. - Това, което четеш е животът на Ейда, но в друга история. Много неща се връзват с нея, но не и това. Силиа взе книгата от ръ…

Розан отвори на първата страница, на която имаше подчертано и зачете. След това премина към следващия подчертан абзац. Четеше някаква история, но не разбираше съвсем. - Освен, че подчертаването с всяка страница става все…

- Прочети нещата, които съм подчертала. - отвърна Силиа и ѝ подаде книгата.

Розан се приближи до нея. - Какво има?

Силиа почти бе стигнала до края на книгата, която четеше. Колкото повече четеше обаче, толкова повече започваше да се съмнява дали Ейда наистина бе отпратена обратно в Милбърн. Историята в книгата ужасно много се доближа…

Силиа бе започнала да чете онази книга, която Розан ѝ донесе преди дни. Колкото повече четеше, толкова повече припознаваше героите в едни други хора, които познава. Главните герои бяха взели под крилото си тежко ранено м…

Силиа кимна и телепортира двете обратно в Еритос.

Розан кимна и взе книгата и колета, след което отиде в библиотеката. Книгата остави в средата на писалището, а колета прибра в един от шкафовете встрани. Тя се върна при Силиа. - Да се махаме от тук. Няма какво да направ…

- Сетих се. - изрече Силиа. - Добре, нямам време сега да чета книги и да гледам колети. Върви остави книгата върху писалището ми, а колета прибери някъде в библиотеката.

- Информация за Иан няма, за съжаление. - въздъхна наемната убийца и връчи книгата на Силиа. - Запознала си се с авторката на тази книга на откриването. Тя ме позна и ми заръча да ти я дам.

- Джой, на Афсол робинята. Някакъв колет от Ейда, сякаш ми пука. - извъртя очи от принцесата и забеляза някаква книга в ръцете на Розан. - Аз не те ли пратих за информация за Иан? Какво е това?

Розан забеляза, че някаква жена си тръгва от вилата и веднага отиде да види какво става. - Коя беше тази? - попита наемната убийца.

Силиа извъртя очи. Изобщо не ѝ беше до колети от тези идиоти от Милбърн. - Да, благодаря. - изрече принцесата и взе колета, след което отпрати Джой.

- Той не знае, че съм тук. - отвърна робинята. - Аз имам нещо за вас от Ейда. От известно време ви търся, за да ви го дам.

Силиа си помисли, че е Розан, но тя пък защо да чука, като можеше да влезе? Принцесата стана от мястото си и предпазливо отвори вратата. Изненада се да види Джой на прага си. - Какво има, Джой? Какво иска господарят ти о…

Джой реши отново да провери дали Силиа е във вилата си. Робинята дойде и почука на вратата.

Силиа и Розан бяха решили да дойдат до Кросфайър Муунлайт, защото не мислеха, че Иан е изобщо в Еритос. Беше много съмнително как никой не можеше да каже дали го е виждал, а едва ли този мъж имаше средства да подкупи все…

- Ще те целуна аз тебе. - засмя се Розан, докато четеше писмото от Орландо. - Това поне ще зарадва Силиа. Наемната убийца вече може да се върне при Силиа и Катрин.

Орландо тъкмо се беше върнал от Шиера и реши да остави съобщение за онези жени. Мъжът пъхна пергамента под входната врата. "Разговарях с нападателите и се погрижих да разберат, че тези кораби са под наша опека. Повече ня…

Розан се върна във вилата на Силиа, за да изчака информацията от Орландо. Надяваше се да нямат други разправии с шиерските престъпници. Трябваше после и да убие проклетниците, които държаха фризьорския салон, който бе по…

Розан също излезе от басейна и помогна на принцесата. После щеше да се самозадоволи, защото и тя имаше нужди.