Търсене

- Няма да взема, обещавам ти за пореден път. Дори не съм си помисляла. - отвърна Силиа. - И какво да става? Над главата ми висят проблеми, които нямат решение. Това е напълно достатъчно.

Афсол изгледа строго сестра си. - Само да си посмяла да вземеш отново опиум! - изсъска заплашително той. - Наистина ще се откажа от теб, както направи баща ни. По-добре ми кажи какво става с теб, защото това вече не е но…

Силиа си пое дъх. - Не исках да взимам друго, затова пробвах с алкохол. Допуснах грешката да не помоля Дракона на Дъгата да ми намали толеранса.

Афсол вирна вежда. - Има такава поговорка - Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш. - изрече той. - Между другото ще се чувстваш като пияна сигурно още няколко дни. Не, не като, ти все още си пияна. Какво си мис…

Силиа махна с ръка. - А, не се тревожи, аз съм безсмъртна. Още дълго ще имам да страдам, за да се забавляват други със страданието ми или да ме обвиняват за проблемите си. - въздъхна принцесата. - Честно ти казвам, дори …

Афсол се засмя. - Кой сега е алкохолик? - изрече той и остави чашата си. - Имаш ли представа колко си изпила? Седемнадесет бутилки абсент. Как още си жива, Сил?

Силиа и преди съжаляваше, че се е родила, от вчера насам обаче още повече. Имаше чувството, че още е пияна. Чувстваше се повече от зле. То по-добре да беше взела опиум, щеше да се е възстановила вече. Тя се изправи от ле…

Силиа кимна. Вече не знаеше на какво да се надява.

Афсол не можеше да ѝ позволи да отиде на друго място. Беше по-добре да му е пред очите, така можеха бързо да реагират, ако се случеше нещо. - По-добре не. - изрече принцът. - За сега опасността е премахната. Ще видим за …

"Да, само дето той ме нападна и даже не е в имението на Арус вече.“, помисли си Силиа. Тя тъжно въздъхна. - Казах ти, че няма да го направя. - отвърна принцесата. - Ако трябва ще избягам отново някъде и ще се върна, кога…

Афсол хвана ръцете на Силиа. - Нищо няма да правиш повече. - изрече той. - Погрижил съм се за това, повече не го мисли. Каквото и да стане, няма да се месиш. Така баща ни няма да може да те обвини и нападне. И аз самият …

- Тя никога нямаше да позволи на татко да се държи по този начин, ако беше жива. - изрече Силиа. - Това обаче никога няма да се случи, затова по-добре да не го мисля особено много. Тя погледна брат си. - Ужасявам се при …

- Освен да отправяме молитви към нея, за друго не се сещам. - въздъхна Афсол.

- Ще ми се да имаше някакъв начин да говоря с нея. - горчиво се усмихна Силиа. - Такъв обаче няма. Тя не е Фингел, духът ѝ се е изгубил някъде другаде.

Афсол въздъхна и прегърна силно сестра си. Разбираше я. Той и Сандреа бяха по-големи, когато семейството им бе унищожено във войната, но Силиа бе просто дете. Можеше да си я представи - малка, безпомощна и напълно беззащ…

Силиа се надигна и избърса сълзите си. - Нищо сериозно, предполагам. - изрече тя. - Не мога да разбера постъпките на баща ни. Не беше изцяло лъжа. Не можеше обаче да му сподели най-гадната причина за състоянието си. - Пъ…

Афсол и Исай се прибраха и драконът се оттегли. От няколко дни му правеше впечатление, че Силиа плаче нощем. Трябваше да разбере какво става с нея, започваше да се тревожи. Той се качи до спалните и от стаята на сестра с…

Силиа и Исай се прибраха. Принцесата веднага си отиде в стаята и легна на леглото си, след което даде воля на сълзите си. Добре че си беше тръгнала, сигурно нямаше да може да се сдържа още дълго пред онази проклетница На…

Афсол въздъхна и отиде да си налее уиски. Съжаляваше, че Аша се чувстваше така, но нейният комфорт не трябваше да е негова грижа. Елвира и Силиа му бяха много по-важни.

Аша избърса фалшивите си сълзи. - Какво значение има? И без това всички вече ме жертвахте за изгодите си. Баща ми - за да получи злато и помощ. Ти - за да запазиш Елвира и да предпазиш Силиа. Дори и Силас не мога да запа…

Афсол отново въздъхна. - Тогава се моли да си отидеш от този свят при раждането. - изрече той. - Така никой няма да ти потърси сметка за каквото и да е и тайната ще си отиде заедно с теб. Афсол поклати глава. Тези думи б…

Очите на Аша се изпълниха с обида. - Защото съм принудена. Ти просто така се отрече от мен, какво трябваше да направя? Страхувам се, че детето може да прилича на принц Сандреа и крал Селиандър да се усети. После ще се оп…

Афсол тежко въздъхна. - Това не е мой проблем. - отвърна той. - Ако можеш да си държиш устата затворена, никой няма да се усъмни. Ако не можеш... - сви рамене принцът. - ...ще умреш, може би. И трябваше да помислиш много…

Аша продължи да плаче. - Не стига, че е ужасно да бъда принудена да забременея, за да оживея евентуално, а сега трябва да съм принудена да съм играчка в ръцете ви с принц Сандреа. Защо се подигравате така със ситуацията …

Афсол хвана Аша за ръцете. - Виж, не е заради това, наистина. В моя живот ти си просто една жена, която иска да забременее от мен, за да е доволен баща ми. Това за мен е повече от отвратително, ще ме прощаваш, ако съм ре…