Търсене

- Не те питам. - твърдо изрече Аджакс. Богът на войната призова окови, светещи в жълто. Те се омотаха около крайниците на Силиа и я приковаха към леглото. - Може да се противиш, оковите няма да те наранят, обаче няма да …

Принцесата поклати глава. - Съжалявам, Аджакс, но ще се наложи да си намериш друг. Не искам да участвам в това.

Аджакс се изсмя. - Май забравяш коя си. Хенар никога не би ти посегнал с пръст, нито би позволил на друго божество да го стори. - отвърна богът на войната. - Той никога няма да пожелае да му върнеш тази част от силите ми…

- Смяташ да ми дадеш част от силите си? - изненада се Силиа. - Защо? За да преследват и мен?

- Не разбирам как така не виждате нищо лошо в това аз, богът на войната, да се извинявам! Това е унижение! - кресна Аджакс. - Все едно. Не питам за мнението ти. Без пълен набор от сили, онзи мой заместник няма да става з…

Силиа въздъхна. - Няма нужда да правиш това. Виж, просто се предай. Нищо лошо няма да ти сторят, ако се извиниш.

- Много въпроси и все неправилни. - въздъхна Аджакс. - Не, не съм се върнал в Ефос, но получих лоши новини. Ще ме убият скоро, но няма да си отида просто така. Казваше ѝ част от истината, не бе сигурен само за времето. -…

Силиа беше раздразнена. - Какво искаш? Защо изобщо си тук? Не се ли върна в Ефос?

Аджакс много добре знаеше, че Арзай нямаше да си държи езика зад зъбите, затова бе принуден да действа. Беше се явил пред Силиа, след което я грабна и просто я отвлече. Пусна я, когато влязоха в небесния замък. - Трябва …

- Някой пък защото ще го пита. - изсмя се Аджакс.

- Ти си се побъркал тотално! Хенар никога няма да хареса това. - изсъска Арзай и напусна замъка.

Аджакс се обърна към Арзай. - Ти наистина няма за какво да се тревожиш. Просто се прибери и се върни, когато те повикам с онзи дето ми е заместник. Толкова искам.

- Може да е Фингел, може в нея да има буквално капка божествена кръв, но не би оцеляла нещо подобно. По-добре наистина се предай и се върни обратно. Това, което планираш е лудост!

- Човек е, да, но е Фингел. Не бързай да я подценяваш. - изрече Аджакс.

- Силиа е човек! Ще изгуби живота си в жалкия ти експеримент.

- Няма да я връщам. Не мога да върна Венара, ядрото ѝ е унищожено. Тя е само болезнен спомен. Богиня, която проклетите човеци забравиха. - изсумтя Аджакс.

- Ще убиеш Силиа, за да върнеш към живот Венара? Стига, това са пълни глупости!

Аджакс сви рамене. - И кой ще ме спре? Ти просто се прибери и си мълчи, от тук нататък и сам мога да се оправя. Ще те повикам след време и тогава ще доведеш и тоя мой заместник.

Арзай погледна в посоката, в която гледаше Аджакс. - Не можеш да използваш момичето за целите си!

Аджакс се засмя. - Кой е казал, че ще я възрождавам? Имам съвсем друга идея. Такава, срещу която Хенар никога няма да посмее да се възпротиви! - отвърна богът на войната и със зоркия си поглед засече разхождащата се Сили…

- Преди седем века? - Арзай опита да си припомни какво се бе случило преди толкова много време. Очите му се разшириха, когато го осени идеята. - Не... Не ми казвай. Против всички правила е да възрождаваш богове!

- Преврат? Съвсем не. - изсмя се Аджакс. - Превратите са за идиоти. Не ме интересува кой ще управлява Небесният Съвет на дъртия идиот. В лицето ще му навра спомен от преди седем века, за да си знае!

Арзай се притесни. - Ти полудя ли? Преврат ли ще организираш? Кой ще ти помогне?

Аджакс се засмя. - Знам. Макар и голяма част от силите ми да са заключени, не съм съвсем непобедим. - изрече той. - Така ще му го набутам на тоя дъртак, че никога няма да успее да се оправи.

- Никак. Хенар продължава да настоява да предадеш силите си или да се извиниш. Нямаш много време, търпението му спрямо ината ти съвсем се изпарява.