Търсене

- По-добре е да унищожите този кристал и заедно с управниците на другите села да решите проблема със студа и глада. Това, което правите не е честно.

- Защо ни е да го унищожаваме? Тези хора сами са решили проблемите си, нека и другите се потрудят, вместо да се преструват на жертви и да се оплакват безпричинно. Сами са си виновни. - скръсти ръце Далия.

"- Не, моля Ви, премислете! - примоли се Гилдерой. - Не ни отнемайте кристала, без него сме загубени. Ще Ви дам каквото пожелаете да отнесете със себе си, злато, храна, колкото можете да носите."

- Всичко това е прекрасно, но не и за горките жители на околните села. - отвърна Арус. - Това нещо може ли да бъде разрушено?

"- Кристалът е нашият единствен шанс. Без него, нищо не ни гарантира, че няма да ни сполети същата беда като преди. Аз дадох дума пред жителите си, че няма да позволя да гладуват повече!"

- Очевидно не смятат. Те са добре, защо да решават проблема?

- А как смятате да разрешим проблема, след като се явява магически кристал? - невярващо попита Моника.

- Нямаше и следа от него, когато отидохме в селото. - отвърна Арус. - Не мога да потвърдя това. Но така или иначе е без значение.

"Значи Макзел все пак ме е предал и се е оплакал? - присви очи Гилдерой."

- Предполагам е добър момент да споделим и истинската причина, поради която сме тук. - засмя се Арус, макар и ситуацията никак да не бе забавна. - Получихме писмо в Еритос, жители на съседното село се бяха оплакали от ни…

"- А според Вас в това село има ли толкова място, че да побере жителите на останалите? - въздъхна управителят. - Аз мога да Ви отговоря веднага, няма. Кристалът е единственият ни шанс за спасение."

- Вие просперирате, а останалите постепенно измират. - въздъхна Афсол. - Трагедия. Не може ли да отправите предложение към жителите на селата да дойдат във вашето? Това би било по-справедливо от това да умрат от студ и г…

- Ако някой е в неловка ситуация, то това са останалите села. - Арус не можеше да повярва, че намери нещо, за което да се съгласи с Моника.

- Според мен е честно. За разлика от останалите, тук са намерили решение на проблема си. - сви рамене Далия.

- Звучи ми като да сте единствените, които не са в неловка ситуация наоколо. - присви очи Моника.

"- Не е толкова просто, господине. Кристалът извлича топлината от земите им, липсващите кервани бяха изпратени от нас натам, но остават блокирани в студовете. Можем да изнасяме свободно към земите на юг, но не и към тези…

- А защо не сте му давали храна? Хората там мизерстват и гладуват.

- Наистина ли няма никакъв друг начин за справяне с тази ситуация, освен да причините смъртта на жителите на околните села?

- Прощавайте, но това звучи ужасно. - въздъхна Арус.

- Това звучи като честна размяна. След като е приемал златото, за да си мълчи, сам си е виновен. - невъзмутимо отвърна Далия. - Изглежда в крайна сметка бях права, хората тук са чисто и просто по-находчиви.

"- Точно така. - кимна Гилдерой. - Кристалът излъчва студ около себе си, но за да я води до това подземие, извлича топлината от околната земя, следователно селата в близост до нас плащат цената. Златото, което давах на М…

- Колко сурова? - присви очи Афсол.

- Предполагам е свързана с необичайния студ. - повдигна вежди Моника.

"- Всичко ще ви кажа. Преди години, селото ни също преминаваше през огромен глад. Тогава взех решение, че няма да позволя нито един жител да загине по този ужасен начин. Случайно попаднах на скитащ се магьосник, който из…

- От къде са всичките тези провизии? И какво общо има това с другото село? - Афсол гледа към Гилдерой.