Търсене
214 поста в „Парти по случай рождения ден на Розан“
- Нямам представа, наистина. Ще се опитам да разбера каква е тази история. - отвърна тя.
- Уви, осъзнах го. - отвърна Крисчън. - Не се тревожи, ще се оправя. Ти добре ли си? Предния път разбрахме, че си била отвлечена, как успя да се измъкнеш?
Блейд реши с Конър да си вървят. Той пожела лека вечер на всички и задърпа съпруга си към замъка.
"Русото Дърво, с което в момента говори. Да му се чуди човек.", сви рамене Лилит.
Силиа кимна и вътрешно се подразни. Явно отново нямаше да останат сами. - Да, пък и вече е късно за друг кораб да дойде. Пристанището е затворено.
- Не го следя, така че не съм сигурна кого търси. - сви рамене Беатрис.
- Вече съм изпратил телеграма към Арус да ни прибере, за тази вечер ще намеря къде да отседна с Далия и Беатрис, макар и Далия да не го заслужава, не бих могъл да я оставя тук в този вид. - отвърна той.
"Според мен, Дървото нещо му е направило, но не съм сигурна какво по-точно.", тихо отвърна Лилит. "Не виждам защо му е да се занимава постоянно с нея и да не търси други жени, с които да се забавлява."
- Радвам се, че сте се спасили. - въздъхна Силиа облекчено. - Утре ще се приберете с друг.
- Ако и той не се съгласи, ще се усъмня че е болен. - отвърна Беатрис. - Приятелят му е странна птица изглежда. Ще разбера каква е работата с него.
- Наложи ѝ се, поради факта, че корабът на Арус се оказа вятърничъв като него и реши да ни изостави, потъвайки близо до брега. - отвърна чернокосият мъж.
Силиа се засмя. - И как Далия се е навила на това?
Далия извъртя очи. Разбира се, че нямаше да се мине и една вечер без досадната пикла да се появи.
- Имахме нужда от тренировка и доплувахме до тук. - през смях отвърна мъжът.
"О, със сигурност, но поне ще е съгласен, за разлика от приятеля си.", засмя се Лилит.
Силиа сви рамене. - Не знам, това е твое решение. - изрече принцесата. Тя отиде да си налее бяло вино и забеляза, че Крисчън, Далия и Беатрис са някак мокри. - Какво е станало с вас, Крис?
- Да, той не би отказал. - засмя се Беатрис. - Предполагам ще е във възторг от предложението.
- Ще го явя аз този дъртак. - измърмори богът на войната. - Явно няма намерение да ми върне силите, проклетникът.
- Тогава трябва да се явиш пред някакъв съд след десет дни. - отвърна Силиа. - Това бяха думите на Хенар Всевишния.
"Надявам се, но ме съмнява.", отвърна Лилит с усмивка. "До тогава можем да се забавляваме и с Арус."
- И аз не знам, но ето ни тук. - отвърна Аджакс и дочу думите на Силиа. - Да се извиня?! Аз? Никакъв шанс!
- Предполагам все ще му мине, за каквото там ти е сърдит. - усмихна се жената.
"Доста интересно. Жалко, че няма да разбера повече."
Каво са изплаши много завалията ама тъй че да не го видят и си зе кончото и Курвито и зеха да си праят прибирането. Кат минаваха покрай курвата са изпърдяха мощно напрао станаха вироси курвата проста да си знай. Каво са …
- Не съм сигурна. Никога не съм се движила в едни кръгове с Арус, той е приятел на баща ми. Предполагам след като се говори така от години, има достатъчно доказателства. - отвърна Беатрис.
