Търсене
159 поста в „Замъкът на Елвира Голдлийф“
Елвира и Амалтея се прибраха от пазар. Маркизата седна на стълбите пред входа. Беше се уморила. Явно все още изпитваше ярост заради навъсената лелка и спора, който имаха. - Добре ли сте, господарке? - Напълно. Само да си…
- Долна пачавра. - извика Конър и си тръгна. Конър плаща 100 кристала.
Елвира се изсмя. - Не стигат за всичко онова, което ми причини, но както и да е. Дано умреш, противно нищожество! - изсъска маркизата и се прибра обратно в замъка си. Елвира получава 100 кристала.
- То изобщо не тряяше да идвам, ама на ти тез кристали. Заради събитието са. - изсумтя Конър и и хвърли кесията с кристалите.
Елвира отиде да отвори и се изненада да види това нищожество Конър. - Ти пък какво търсиш тука, изрод неземен? - скръсти ръце жената.
Конър доди до дома на тъз пачавра Елвира и почука на вратата. Изобщо не тряяше да и дава кристали на тъз нещастница.
Силиа дойде до замъка на Елвира и остави бележка под вратата. "Силиа те кани на лов заради мисията."
Силиа отново реши да направи лов като вчерашния и дойде до този дом, сетне остави бележка. "Силиа те кани на лов тази вечер."
Силиа дойде до дома на Елвира и ѝ остави бележка. "Силиа те кани на лов тази вечер."
Силиа кимна и взе камъка си за телепортация. Телепортира се в Кросфайър Муунлайт пред страноприемницата и зачака Елвира.
- Добре. - кимна Елвира. - И без това отдавна си мислех да отида до таверната да си взема бяло вино. Хайде, да се телепортираме там.
Силиа въздъхна. - Не се държиш особено добре с това момиче, Елвира. - отвърна принцесата. - Ще дойда, но само за тази вечер. Утре ще се прибера в замъка на Афсол.
- Нали знаеш, че може да останеш и при мен? - попита Елвира. - Няма да ми е съвсем скучно. И о, божества, трябва да разкарам Зола, докато съм там. Няма да понеса отново да ѝ гледам грозната мутра.
- На Ониксовия остров. - отвърна Силиа и въздъхна. - Ще трябва да се прибера за няколко дни в замъка на Афсол. Не смятам да отсядам във вилата си засега.
Елвира кимна. - В Кросфайър Муунлайт. - изрече маркизата. - А ти?
Силиа намери Елвира в библиотеката ѝ. - Реши ли къде ще ходиш на лов? - попита тя.
Силиа изпи отварата и докато се унасяше се молеше никога повече да не се събуди.
Елвира присви устни. Изобщо не можеше да си обясни случващото се вече. Тя помогна на Силиа да се изправи, след което я отведе до спалня до своята. Остави я да легне и реши пак да ѝ даде отвара. Това изобщо не ѝ харесваше…
- Не знам как ще ни се отрази истината. Извършителят ни съсипа. - отвърна Силиа.
- Избързваш. - изрече спокойно Елвира. - Нека първо разберем с кого си имаме работа. Разбирам, че той няма да си спомни, а ти ще помниш, но някак ще се справите. Крисчън също е жертва в тази ситуация.
- Няма смисъл, Елвира. Ако не намерим извършителя, никога няма да се разплете тази история. - продължи да плаче Силиа. - Не мисля, че ще има връщане назад вече. Как ще си оправим отношенията след всичко това?
Елвира беше изненадана. Не се беше замисляла за подобно нещо, но и до сега не знаеше, че такава силна отвара съществува. Маркизата не знаеше как да постъпи. Дори и да отидеше да говори отново с Крисчън, той щеше да продъ…
- Мели не знае за друга, освен любовна отвара, която да те накара да виждаш любимия си. - изхлипа Силиа и си пое дъх. - Има някаква друга отвара, с която изгубваш волята си и ставаш лесно податлив на внушения. Крис може …
Елвира беше учудена. Възможно ли беше Крисчън да е бил под влияние на нещо, а не Силиа? - Какво ти каза Мели?