Търсене

Сандреа се изненада. - Аша е бременна?

Афсол си пое дъх. - Поздравления, ще ставаш чичо.

Сандреа въздъхна. - Странно. Не съм те чувал да казваш това, откакто Аша влезе в животите ни. Какво става?

- Не. - отвърна Афсол на ефоски. Притесняваше се, че дори и тревата може да има уши. - Щастлив съм.

Сандреа забеляза Афсол навън. Брат му пиеше уиски на беседката и изглеждаше странно щастлив. - Пиян ли си? - попита той, след което седна срещу него.

Джой отнесе бележката до Афсол и той я прочете, след което се подсмихна. Изглежда Елвира отново искаше да си играят. Нямаше нищо против. Той хвърли бележката в огнището, след което излезе.

Разносвач бе дошъл да остави бележката от Елвира. "Трябва да говоря с теб, Афсол. Ела във вилата ми. - Елвира"

Афсол въздъхна. Наистина не знаеше на какво да се надява.

Сандреа кимна и допи уискито си. - Дано само го приемат без много драми. - въздъхна той и реши да си ляга.

- Тогава жалко за тях. - сви рамене Афсол. - И двамата с теб имахме деца, не мисля, че проблемът е в нас. Пробвайте още малко и ако отново не се получава, не се мъчи. Тогава ще я върна в Милбърн и ще обясня, че нищо не с…

Сандреа въздъхна. - Ще видим. Започвам да изпитвам леки съмнения дали Аша няма някакъв проблем.

Афсол се подсмихна. - Да. Обаче тази ситуация пречи и тя отново се разгневява, а не желая това. - отвърна Афсол. - Е, ще дойде ден, в който всичко ще се нареди, но кога ще е не е ясно.

- Подновил си отношенията си с Елвира? - изненада се Сандреа. - Заради това ли си в добро настроение тия дни?

Афсол въздъхна. - Разбирам те. - отвърна той и отпи от уискито си. - Тази жена обаче трябва да се разкара по един или друг начин. Пречи на отношенията ми с Елвира. Едва се удържам да не се видя отново с нея.

- Не знам, наистина. - отвърна Сандреа. - Посещавам Аша всеки ден, но това не помага. Вече изобщо не се чувствам приятно в цялата тази ситуация.

- Какво става? - полюбопитства Афсол.

- Значи не са познали. - отвърна Сандреа. - Все едно. Принцът излезе от стаята на Аша и отиде в кабинета на Афсол. Наля си чаша уиски и седна на канапето, след което тежко въздъхна.

- Аз нямам вина за това! - извика Аша. - Може би боговете не искат чрез тази измама да се получи дете. Може би наистина искат детето да бъде от принц Афсол.

- Ние нямаме години. - изрече Сандреа. - Започвам да си губя търпението, представям си на Афсол какво му е.

Аша не знаеше какво да каже. - Не знам какво се случва, не мисля, че и някой ни саботира. Принцеса Силиа я няма. - отвърна принцесата. - Пък и тези неща просто така ли стават? Много хора правят опити, но успяват чак след…

Сандреа се засмя. - С майката на дъщеря ми бях буквално веднъж. Вярно, доста по-късно разбрах, че е родила и че детето е мое, но не съм сигурен, че проблемът е в мен.

Аша бе разгневена, но не го показа. - Не можете да бъдете сигурен, че вината е в мен. - започна да се защитава принцесата.

- То това може и да е така, но не се знае дали нямаш проблем с оплождането. - изрече Сандреа.

Аша въздъхна и намести роклята си. - Всичко с мен е наред. Менструацията ми винаги е била редовна.

Сандреа вече не издържаше на последствията от плана си. Напоследък му отнемаше все повече време да си свърши работата с Аша, което го дразнеше. От друга страна, тя така и не забременяваше. - Преглеждала ли те е опитна ак…