Търсене

- Но аз не съм с никоя? - изненадано отвърна Крисчън. - Нямам представа защо ти и Лилит толкова държите да ме сватосате с всяка жена, която съществува в близост до мен, но смятах че за толкова време и двете ме познавате …

Елвира махна с ръка и въздъхна. Не разбираше Силиа какво се опитва да постигне.

Очите на Силиа се разшириха. - Аз вече наистина ще взема да ѝ повярвам, че получаваш някаква странна амнезия понякога. - изрече принцесата. - Явно и уговорката ни си забравил. Исках само да ми казваш, когато си бил с дру…

- Нищо, което касае някого другиго, освен нас. - сухо отвърна Крисчън, макар и истината да беше че нямаше представа за какво говори жената пред него. Сякаш нещо го караше да продължава да отговаря, но не осъзнаваше случв…

- Божества, Силиа... - тихо въздъхна Елвира. Пак щеше да създаде някакво недорзамумение.

- Няма проблем, разбира се. - изрече Силиа. - Какво беше тогава онова с благодарността на миналото парти?

Крисчън кимна. - Да, Фий е доста полезна в подобни ситуации, отново не разбирам защо е проблем да помогна на някого в беда.

- Доколкото знам, господинът е предложил помощта си, тъй като в имението им има лечител. - невинно отвърна Нана. - Не е ли било така, Крис?

Силиа скръсти ръце. - Това ли казах? Защо не се погрижи милата ви приятелка Юки, а трябваше отново да товари други с проблемите си? - отвърна Силиа и се обърна към Крисчън. - Добра воля?

Елвира въздъхна, Силиа беше започнала да се дразни още повече.

- Не очаквам нищо в замяна. Просто добра воля. - сви рамене Крисчън.

- Не знам госпожо, Вие сте тази, която се държи лошо в момента, държейки сметка на някого за това, че ме е спасил.

- Разбира се. Чух, че и благодарността ѝ била чудесна. - кимна принцесата и се обърна към тази. - Много интересно, защо мислите така?

Нана се престори на изненадана. - Госпожо, наистина ли обвинявате някого за това, че ми е спасил живота? Не знам дали Юки е зла, но Вие.... се държите меко казано странно.

- Не виждам причина да не помогна на някого в нужда. - сви рамене Крисчън.

- И защо така? - попита принцесата. - И отново ѝ помагаш, не беше ли тя тази, която натресе тази лисица в имението ви? Защо не се погрижи тя за нея?

Крисчън поклати отрицателно глава. - Всичко изброено бяха лични договорки между мен и нея. Дължах услуга, тя спаси живота ми. Не съм бил принуден, но не можех да не ѝ помогна. - студено отвърна мъжът.

Силиа въздъхна. На Крисчън явно нещо наистина не му беше наред. - Наистина ли забрави, че тя те накара да ѝ търсиш някакъв камък на майната си и едва не те убиха? Накара те да се обучаваш да убиваш там някакви същества о…

Каво са изплаши че за мъжката курва са обаждат някакви дела и са подплаши да не доязди да му го бутне едно яко и зверски напрао са кри завалията си зе кончото и Курвито и рипнаха да си праят бягането. Каво препсува тъпат…

Нана постави ръце на кръста си и се обърна към Силиа. - Ето виждате ли, не е лоша! - отвърна тя. Не знаеше какъв е тоя Каво и какво общо има.

Крисчън поклати отрицателно глава. - Ако става въпрос за онзи Каво, нищо не му е сторила. - монотонно отвърна той.

- Съжалявам, но това просто не е вярно. Юки не би постъпила по подобен начин, онзи господин ще го потвърди. - тя отиде до Крисчън и го помоли да я последва, сетне двамата се върнаха при Силиа. С хипнозата си нямаше да им…

- Защото я познавам малко или много. - отвърна Силиа. - Или те е спасила, защото има някаква изгода от теб, или просто защото си същата като нея.

Халон тежко въздъхна. Дори и без скандалите на Евдемия и Каво, останалите също намираха за какво да се изпокарат.

- Съжалявам, но не го вярвам. Юки е мила и състрадателна, ако беше такава, каквато я описвате, щеше ли да спаси живота ми? - тихо отвърна Нана. - Защо говорите така?