Търсене

- Изглеждаш разстроена, ако трябва да бъда честен. - отвърна Крисчън. - Ако е заради небивалиците на Лилит, уверявам те, че никой здравомислещ не я приема насериозно.

Силиа си пое дълбоко въздух. Хайде пак. - Нищо не се е случило, защо? - обърна се тя към Крисчън.

Крисчън се приближи до Силиа. - Силиа, добре ли си? Случило ли се е нещо? - попита той.

Отне известно усилие на Нана да не реагира на провокациите на нещастницата, но успя все пак да се сдържи. Трябваше да се преструва на добронамерена, инак нямаше да бъде добре за нея.

Силиа се изсмя. - Сприятелила се е с тебе, не ме учудва. - изрече принцесата. - И щом беше в имението си се запознала и с оная крава Далия. Известно ми е какви небивалици сте обсъждали по мой адрес зад гърба ми, но нямам…

Нана никак не харесваше тона на тази нещастница, но уви, не можеше да го покаже. - Съжалявам за това, не реагирах правилно. Но не смятам, че сте права относно Лилит, не съм видяла нищо лошо от нея.

- Не я желая... толкова силно. - изрече Силиа. - Посмя да се оплакваш на Крис, че съм те била нагрубявала. Дори въвлече онази ненормалница Лилит в малката си игричка.

- Но... защо желаете смъртта ми? Какво съм Ви сторила? - невинно попита Нана, преструвайки се, че думите на другата жена дълбоко я натъжават.

- Силни сте, бесмъртни, но изобщо не вярвам, че сте непобедими. Все има нещо на този свят, което е напълно възможно да ви унищожи.

- Някоя... по-висша сила? За какво говорите? - наклони глава встрани Нана.

- Не ме учудва, честно казано. Решен беше да те убие и да ти стори разни отвратителни неща преди това. - сви рамене Силиа. - И да, нямаше да му помогна. Не виждам никакъв смисъл да го правя. Все някога, някоя по-висша си…

- Той се опита... - тихо отвърна Нана. - Господин Крисчън го спря, инак щеше да успее. Благодаря, че не се съгласихте да му помогнете.

- Все тая, предпочитам да няма общо между нас. - изрече Силиа. - И само да ти кажа, някакъв гном иска да те убие.

- Реагирах импулсивно, съжалявам за това. - отвърна Нана, стараейки се да звучи учтиво. - Юки е моя приятелка, просто изпуснах нервите си. Разбирам, че между Вас и нея има някаква вражда, не беше правилно да се меся в не…

Силиа кимна. - Мхм, сигурно. Сега не ти се струвам истерична? Не съм те нагрубила, както твърдеше на предното парти, така ли?

Нана наведе глава. - Съжалявам, ако с нещо съм Ви обидила, госпожице Силиа. Наистина не осъзнавах, че думите ми са Ви наранили. Не целях нищо лошо.

Силиа се изсмя. - Много ме съмнява думите ти да са истина. Не виждам защо се опитваш да ми се харесаш, няма да стане.

Нана се приближи до противната дъртофелница и Силиа. - Съжалявам, госпожата не е съвсем наред, мисля че страда от старческа болест. - отвърна Нана. - Нищо от това, което казва не е истина, но вече свикнах с поведението ѝ…

Силиа въздъхна. - Какво да ви кажа. Съжалявам, че на тази възраст трябва да се занимавате с подобни неща.

Юки започваше да губи търпение. Тази пък каква беше? Ако Нана се занимаваше с нея, нямаше да има никакво време за друго. Помисли си да я убие след празненството, но щеше да бъде прекалено очевидно.

- Нали? То кой иска да гледа такава разпоретина по цял ден да си развява задника и да кани други курви като нея да правят същото? Някакъв ужас е аз ти казвам! - вайкаше се старицата.

Силиа въздъхна. Наистина не разбираше какво намеква старицата. - Аз вече си имам дом в това кралство. Определено не ми трябва още един, който да е в съседство с дома на тази.

- Знам ли ги, те са момчета и те, колко им трябва. - ядно отвърна Марибел и се обърна отново към Силиа. - Е как защо бе момиче, виждах ви из кралството да се разхождате, ти си много по-добре от тая, ако тебе имам за съсе…

- Съжалявам да го чуя, госпожо, но не знам защо се оплаквате на мен. - отвърна Силиа.

Каво плака реки че и неговата курва беши толкоз патрав сурат.