Вечерното парти на Юки

Нана я побиха тръпки, когато видя отвратителната дъртофелница. Тя се приближи до наемния убиец, надяваше се да не е дошла да я занимава отново с глупостите си.

Лилит извъртя очи. Този щеше да види някой ден.

Марибел се приближи до разпоретината.
- Тук ли се продаваш, момиче? Никак не бих се учудила, това кралство явно съвсем е забравило за думата "морал". - цъкаше с език старицата.

Силиа въздъхна.
- Да, но като знам колко превъртя баща ми, вероятно ще каже, че аз съм те накарала да го направиш, за да не му позволя да си има наследник. Не желая проблеми.

Нана извъртя очи.
- Госпожо, Вие наистина не сте нормална. - ядно отвърна лисицата. - Както виждате, просто си говорим. Прегледайте си очите в лечебницата.

Елвира дочу познат глас и се обърна в негова посока. Изненада се, когато видя Марибел, тая жена още ли беше жива? Беше малко дете, когато майка ѝ я водеше до нейната къща, за да си купуват някакви зеленчуци от там. Не я беше виждала от много години, надяваше се бабата да не я разпознае.

Марибел скръсти ръце.
- Не, благодаря. С такава долнопробна уличница за съседка, предпочитам да ослепея, поне няма да ти гледам срамотиите. - тя се обърна към Крисчън и го удари по крака с бастуна си. - Ти си виновен за всичко това, да не би да работиш в бардака, от там ли изкара тези две курви? - тя посочи към Нана и Лилит.

Лилит въздъхна. Тази дъртата пак ли щеше да ги занимава?

Крисчън изсъска тихо, сетне разтри крака си и се засмя.
- Милейди, моля Ви. Няма нищо такова. Те са просто мои познати. - приветливо се усмихна той.

Силиа забеляза, че се случва нещо по-интересно и се доближи малко по-близо до Лилит, Крисчън, Нана и непознатата старица. Принцесата нямаше представа какво се случва вече.

Старицата продължи да цъка с език.
- Нямам думи, направо нямам думи. - възрастната жена се обърна и забеляза русото момиче, с което го беше виждала, а до нея стоеше жена, която поразително приличаше на едно благородническо дете. Тя реши да отиде при тях. - Елвира, ти ли си, бе момиче? Какво става с вас? Как са вашите?

Нана изсумтя.
- Аз ти казах, че е луда... - мрънкаше под носа си лисицата.

- Мале мале. - тъжливо каза Каво бабата да не го лупа в главата. Кончо са моли на кончовения бог да лупа яко курвата чей гьонсурат.

Елвира въздъхна. Само това ѝ липсваше.
- Добре съм, бабо Марибел. Нашите претърпяха ужасен инцидент преди много години и починаха. - отвърна жената. Нямаше представа какво да отвърне. - Виждам, че сте добре.

Старицата наведе глава.
- Съжалявам, момиче, бяха добри хора. - поднесе съболезнования тя. - Ами какво да правя, добре съм със здравето ама вече не съм толкова добре, онуй момче ето там такава беля ми направи... - завайка се Марибел, сочейки с пръст Крисчън.

Елвира беше доста учудена.
- Крисчън ви е сторил нещо лошо? - невярващо попита жената.

Силиа въздъхна. Едва се сдържаше да не се засмее. Не вярваше Крисчън да е постъпил лошо спрямо тази жена.

- Абе той на мен не, ама доведе една същинска разпоретина да живее до мен, туй момиче няма никаква срам. По цял ден си вее голия задник на двора, то спокойствие да нямам, на внуците да се видя в чудо какво да разказвам. - тя се обърна към русокосата жена. - Не са хубави тия работи момиче, ти трябва да му кажеш да я маха тази, ти си къде-къде по-добре от нея, ето, имаш уважение. - тя посочи роклята на Силиа.

Силиа поклати глава.
- Съжалявам, но нямам намерение да се меся в подобни неща. - отвърна тя. - Ще е все тая какво ще му кажа, ако не е решил сам да я разкара.

Елвира се учуди.
- Внуците ви вече не са ли големи, бабо Марибел?