Вечерното парти на Юки

- Не знам. Когато го питам, той казва онова, което казва на всички - така трябваше. Има нещо повече, но не знам какво да си мисля. - въздъхна принцесата. - Някога ще се разбере, предполагам.

- Моите условия? - продължи да се смее Крисчън. - Моите условия са да потърсиш помощ за психичното си здраве.

- Цяла година е твърде много време, за да се разкара тази. - изсумтя Елвира. - Защо просто не ги убием с драконите си?

"Психичното ми здраве си е много добре, давай тези съвети на госпожица Дърво ей там.", изрече Лилит.

- Защото са невинни и още нищо лошо не са посмели да сторят. - отвърна Силиа.

- Силиа няма нужда от подобни съвети, тъй като не страда от това, което и ти. Силиа е прекрасна жена, няма нужда да прави каквото и да било. - усмихна се приветливо Крисчън.

"То май ти имаш нужда от психиатър. Силиа си е точно психически нестабилна и е Дърво. Не виждам кое ѝ е прекрасното.", сви рамене Лилит.

- Това е много тъпа причина. - изрече Елвира. - В много ситуации са умирали невинни, това няма да е по-различно.

- Лилит, уморих се да повтарям, че аз нямам същия проблем с нея. Поработи над себе си. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Силиа въздъхна и разтри чело с ръка.
- Права си, умират невинни, но мога само да си представя какви проблеми ще си навлека с ненормалния ми баща, ако ги убия.

Нана скучаеше. Нито Силиа, нито наемният убиец ѝ обръщаха особено внимание. На всичкото отгоре не чувстваше изобщо присъствието на силите си, което допълнително я поставяше на тръни. Ако наемният убиец полудееше и решеше да я убие, нямаше да може да се защити изобщо.

"Нямам нужда да работя над себе си, много съм си добре."

Марибел беше дошла да събира гъби в покрайнините, когато чу глъч от една поляна. Пребледня, когато видя някакво събиране, на което присъстваше и отвратителната курва, която живееше до нея. Тя се приближи до останалите, повечето изглеждаха пропаднали като нея.

- Поздравления. - плесна с ръце Крисчън. - Мога само и единствено да се радвам за теб.

- Не е нужно да ги убиваш ти. И аз мога да го сторя, даже с удоволствие бих го направила. - усмихна се Елвира.

Нана я побиха тръпки, когато видя отвратителната дъртофелница. Тя се приближи до наемния убиец, надяваше се да не е дошла да я занимава отново с глупостите си.

Лилит извъртя очи. Този щеше да види някой ден.

Марибел се приближи до разпоретината.
- Тук ли се продаваш, момиче? Никак не бих се учудила, това кралство явно съвсем е забравило за думата "морал". - цъкаше с език старицата.

Силиа въздъхна.
- Да, но като знам колко превъртя баща ми, вероятно ще каже, че аз съм те накарала да го направиш, за да не му позволя да си има наследник. Не желая проблеми.

Нана извъртя очи.
- Госпожо, Вие наистина не сте нормална. - ядно отвърна лисицата. - Както виждате, просто си говорим. Прегледайте си очите в лечебницата.

Елвира дочу познат глас и се обърна в негова посока. Изненада се, когато видя Марибел, тая жена още ли беше жива? Беше малко дете, когато майка ѝ я водеше до нейната къща, за да си купуват някакви зеленчуци от там. Не я беше виждала от много години, надяваше се бабата да не я разпознае.

Марибел скръсти ръце.
- Не, благодаря. С такава долнопробна уличница за съседка, предпочитам да ослепея, поне няма да ти гледам срамотиите. - тя се обърна към Крисчън и го удари по крака с бастуна си. - Ти си виновен за всичко това, да не би да работиш в бардака, от там ли изкара тези две курви? - тя посочи към Нана и Лилит.

Лилит въздъхна. Тази дъртата пак ли щеше да ги занимава?

Крисчън изсъска тихо, сетне разтри крака си и се засмя.
- Милейди, моля Ви. Няма нищо такова. Те са просто мои познати. - приветливо се усмихна той.

Силиа забеляза, че се случва нещо по-интересно и се доближи малко по-близо до Лилит, Крисчън, Нана и непознатата старица. Принцесата нямаше представа какво се случва вече.