Вечерното парти на Юки

Блейд се обърна към Конър.
- Съпруже, какво ти става?

- Нищо, което те интересува, шибаняко. - изсумтя Конър.

Елвира се доближи до Силиа и реши да я разсее от този неприятен спор.
- Афсол все още ли не се е върнал? - попита маркизата.

- Не съм сигурна. Аз се върнах малко преди да дойда на това парти. - отвърна Силиа. - Дори не знам кой го е организирал. Щом Афсол не е тук, вероятно не се е върнал.

- Аз съм щедър с всички красиви жени, Лилит. - засмя се Крисчън. - Уви, понякога дори и когато не го заслужават съвсем. - той хвърли предупредителен поглед към Нана. - Силиа и аз сме добри приятели, ако забележа, че има нужда от нещо, с удоволствие бих помогнал.

Елвира въздъхна.
- Не е ли малко притеснително? Мина доста време, откакто каза, че отива на мисия. Колко време отнема една?

"О, значи непременно трябва да има нужда от нещо, ясно.", изрече Лилит. "Нана е имала нужда от дом, а Юки от диаманти?"

- Не знам, Елвира. - сви устни Силиа. - Предполагам, че не отнемат много време, но може би му трябва време, за да проучи целта си. Пък и знам ли, може да е решил да вземе друга мисия. Не мога нищо да ти кажа относно това. Сигурно ще се върне скоро.

- Нана имаше нужда от дом. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Диамантите не бяха точно подарък, но нямам намерение да влизам в подробности с теб.

"Силиа не ти е подарявала нещо?", учуди се Лилит. "То пък и какво би могла да ти подари, освен дървени умения."

- Защо е нужно да прави нещо подобно? - изненадано отвърна Крисчън.

"Не правят ли така уж влюбените хора?", вирна учудено вежда Лилит. "Това все пак е малък жест, с който показваш обич и уважение към любимия си. Дървото навярно не разбира от подобни неща."

- Дано. - засмя се Елвира. - Любимата му съпруга сигурно е полудяла от притеснение, че златото ѝ избяга нанякъде.

- Вероятно. - сви рамене Крисчън. - Опасявам се, че не съм най-подходящият човек, на когото да споделиш това, отдавна не съм бил във връзка.

Силиа също се засмя.
- Не знам. Може би е питала Сандреа къде е. - изрече принцесата. - Не ме интересуват проблемите на Аша в момента.

"И защо се разделихте с жената от последната ти връзка?", полюбопитства Лилит.

- Те не трябва да те интересуват изобщо, но уви брат ти не го разбира това. - въздъхна Елвира. - Навярно като се върне вече ще си направят бебе. То това е неизбежно.

- Надали ще се случи, Елвира. Той е категоричен, че няма да я докосне и удържа на обещанието си засега.

- Ти го каза - засега. - засмя се Елвира. - Той беше категоричен, че няма да се ожени за нея, но ето, че се случи.

Крисчън се замисли за момент.
- Добър въпрос, обикновено проблемът е в мен. Твърде трудно ми е да поддържам сериозни отношения при наличието на толкова много красиви жени на този свят. А и май не ѝ се хареса особено момента, в който се наложи да убия баща ѝ, като част от поръчка. - сви рамене мъжът.

"Нормално, предполагам. Бил е неин баща.", сви рамене Лилит. "Добре, колко би взел, за да спя с теб?"

- Лилит, ако беше толкова стабилна психически, колкото си способна да ме забавляваш, можеше и да имам интерес към предложението ти. - надсмя ѝ се Крисчън. - Уви, за съжаление светът е несправедливо място.

Силиа дочуваше разговора на Крисчън и Лилит и тежко въздъхна. Не разбираше защо боговете я наказваха с толкова ужасна съдба. Беше възродила върховния им бог, техният създател. Толкова ли пък не заслужаваше нищо хубаво?
- Той нищо не казва, но мисля, че има нещо, което не знаем. - отвърна принцесата.

"Добре де, можем да го направим и при твоите условия. Защо не?"

- И какво би било то? - учуди се Елвира.