Вечерното парти на Юки

Марибел изцъка с език.
- Еми да де, големи са, не искам да се захласнат по такъв боклук, после да се чудя какво да ги правя, абсурд. - тропна с крак старицата и се обърна към Силиа. - Хич не е добре туй, ама такива са си мъжете момиче, моя ей тъй избяга с някаква фуста от Шиера накрая го наръгаха с нож там и умря.

Нана извъртя очи. Тази ненормалница прекрачваше всякакви граници. Тя се приближи до наемния убиец още.
- Върни ми силите, знам какво си направил. Обещавам, че ще я убия бързо, няма да страда. - тихо прошепна тя.

- Права сте до известна степен - мъжете са си такива, да. - въздъхна принцесата. - Съжалявам за това, което съпругът ви е причинил. Никой не заслужава подобно отношение.

Крисчън се смееше от минути. Той се обърна към Нана.
- Съжалявам. Не може. - отсече наемният убиец.

Нана скръсти с ръце и ядно изсумтя.

- Ами, заслужава си го. - махна с ръка Марибел. - Твоя беше такова добро момче, никога оплаквания от него сме нямали, ама къде намери тоя боклук. То няма такова чудо бе момиче, всеки ден почти гола се разхожда. Пълен ужас!

- Радвам се, че внуците ти са добре. Нямам представа дали ще се захласнат по жена като тази. - изрече Елвира.

Каво плака реки че и неговата курва беши толкоз патрав сурат.

- Съжалявам да го чуя, госпожо, но не знам защо се оплаквате на мен. - отвърна Силиа.

- Знам ли ги, те са момчета и те, колко им трябва. - ядно отвърна Марибел и се обърна отново към Силиа. - Е как защо бе момиче, виждах ви из кралството да се разхождате, ти си много по-добре от тая, ако тебе имам за съседка то ще е прекрасно, не такъв отвратителен боклук.

Силиа въздъхна. Наистина не разбираше какво намеква старицата.
- Аз вече си имам дом в това кралство. Определено не ми трябва още един, който да е в съседство с дома на тази.

- Нали? То кой иска да гледа такава разпоретина по цял ден да си развява задника и да кани други курви като нея да правят същото? Някакъв ужас е аз ти казвам! - вайкаше се старицата.

Юки започваше да губи търпение. Тази пък каква беше? Ако Нана се занимаваше с нея, нямаше да има никакво време за друго. Помисли си да я убие след празненството, но щеше да бъде прекалено очевидно.

Силиа въздъхна.
- Какво да ви кажа. Съжалявам, че на тази възраст трябва да се занимавате с подобни неща.

Нана се приближи до противната дъртофелница и Силиа.
- Съжалявам, госпожата не е съвсем наред, мисля че страда от старческа болест. - отвърна Нана. - Нищо от това, което казва не е истина, но вече свикнах с поведението ѝ. Извинявам се от нейно име. - постара се да звучи възможно най-учтиво.

Силиа се изсмя.
- Много ме съмнява думите ти да са истина. Не виждам защо се опитваш да ми се харесаш, няма да стане.

Нана наведе глава.
- Съжалявам, ако с нещо съм Ви обидила, госпожице Силиа. Наистина не осъзнавах, че думите ми са Ви наранили. Не целях нищо лошо.

Силиа кимна.
- Мхм, сигурно. Сега не ти се струвам истерична? Не съм те нагрубила, както твърдеше на предното парти, така ли?

- Реагирах импулсивно, съжалявам за това. - отвърна Нана, стараейки се да звучи учтиво. - Юки е моя приятелка, просто изпуснах нервите си. Разбирам, че между Вас и нея има някаква вражда, не беше правилно да се меся в нея.

- Все тая, предпочитам да няма общо между нас. - изрече Силиа. - И само да ти кажа, някакъв гном иска да те убие.