Вечерното парти на Юки

Старицата продължи да цъка с език.
- Нямам думи, направо нямам думи. - възрастната жена се обърна и забеляза русото момиче, с което го беше виждала, а до нея стоеше жена, която поразително приличаше на едно благородническо дете. Тя реши да отиде при тях. - Елвира, ти ли си, бе момиче? Какво става с вас? Как са вашите?

Нана изсумтя.
- Аз ти казах, че е луда... - мрънкаше под носа си лисицата.

- Мале мале. - тъжливо каза Каво бабата да не го лупа в главата. Кончо са моли на кончовения бог да лупа яко курвата чей гьонсурат.

Елвира въздъхна. Само това ѝ липсваше.
- Добре съм, бабо Марибел. Нашите претърпяха ужасен инцидент преди много години и починаха. - отвърна жената. Нямаше представа какво да отвърне. - Виждам, че сте добре.

Старицата наведе глава.
- Съжалявам, момиче, бяха добри хора. - поднесе съболезнования тя. - Ами какво да правя, добре съм със здравето ама вече не съм толкова добре, онуй момче ето там такава беля ми направи... - завайка се Марибел, сочейки с пръст Крисчън.

Елвира беше доста учудена.
- Крисчън ви е сторил нещо лошо? - невярващо попита жената.

Силиа въздъхна. Едва се сдържаше да не се засмее. Не вярваше Крисчън да е постъпил лошо спрямо тази жена.

- Абе той на мен не, ама доведе една същинска разпоретина да живее до мен, туй момиче няма никаква срам. По цял ден си вее голия задник на двора, то спокойствие да нямам, на внуците да се видя в чудо какво да разказвам. - тя се обърна към русокосата жена. - Не са хубави тия работи момиче, ти трябва да му кажеш да я маха тази, ти си къде-къде по-добре от нея, ето, имаш уважение. - тя посочи роклята на Силиа.

Силиа поклати глава.
- Съжалявам, но нямам намерение да се меся в подобни неща. - отвърна тя. - Ще е все тая какво ще му кажа, ако не е решил сам да я разкара.

Елвира се учуди.
- Внуците ви вече не са ли големи, бабо Марибел?

Марибел изцъка с език.
- Еми да де, големи са, не искам да се захласнат по такъв боклук, после да се чудя какво да ги правя, абсурд. - тропна с крак старицата и се обърна към Силиа. - Хич не е добре туй, ама такива са си мъжете момиче, моя ей тъй избяга с някаква фуста от Шиера накрая го наръгаха с нож там и умря.

Нана извъртя очи. Тази ненормалница прекрачваше всякакви граници. Тя се приближи до наемния убиец още.
- Върни ми силите, знам какво си направил. Обещавам, че ще я убия бързо, няма да страда. - тихо прошепна тя.

- Права сте до известна степен - мъжете са си такива, да. - въздъхна принцесата. - Съжалявам за това, което съпругът ви е причинил. Никой не заслужава подобно отношение.

Крисчън се смееше от минути. Той се обърна към Нана.
- Съжалявам. Не може. - отсече наемният убиец.

Нана скръсти с ръце и ядно изсумтя.

- Ами, заслужава си го. - махна с ръка Марибел. - Твоя беше такова добро момче, никога оплаквания от него сме нямали, ама къде намери тоя боклук. То няма такова чудо бе момиче, всеки ден почти гола се разхожда. Пълен ужас!

- Радвам се, че внуците ти са добре. Нямам представа дали ще се захласнат по жена като тази. - изрече Елвира.

Каво плака реки че и неговата курва беши толкоз патрав сурат.

- Съжалявам да го чуя, госпожо, но не знам защо се оплаквате на мен. - отвърна Силиа.

- Знам ли ги, те са момчета и те, колко им трябва. - ядно отвърна Марибел и се обърна отново към Силиа. - Е как защо бе момиче, виждах ви из кралството да се разхождате, ти си много по-добре от тая, ако тебе имам за съседка то ще е прекрасно, не такъв отвратителен боклук.

Силиа въздъхна. Наистина не разбираше какво намеква старицата.
- Аз вече си имам дом в това кралство. Определено не ми трябва още един, който да е в съседство с дома на тази.

- Нали? То кой иска да гледа такава разпоретина по цял ден да си развява задника и да кани други курви като нея да правят същото? Някакъв ужас е аз ти казвам! - вайкаше се старицата.

Юки започваше да губи търпение. Тази пък каква беше? Ако Нана се занимаваше с нея, нямаше да има никакво време за друго. Помисли си да я убие след празненството, но щеше да бъде прекалено очевидно.

Силиа въздъхна.
- Какво да ви кажа. Съжалявам, че на тази възраст трябва да се занимавате с подобни неща.

Нана се приближи до противната дъртофелница и Силиа.
- Съжалявам, госпожата не е съвсем наред, мисля че страда от старческа болест. - отвърна Нана. - Нищо от това, което казва не е истина, но вече свикнах с поведението ѝ. Извинявам се от нейно име. - постара се да звучи възможно най-учтиво.