Вечерното парти на Юки

Нана продължаваше да се радва. Тази Лилит ѝ беше доста полезна, както изглеждаше.

Лилит се засмя.
"То не е до изпадналост. Уж сте много близки, пък нищо.", изрече жената. "Близки ли сте си изобщо?"

Крисчън повдигна вежда. Той не притежаваше слуха на Нана, така че не чуваше разговора между Силиа и Лилит.
- Кое е толкова забавно? - попита той.

Силиа се засмя.
- Не питаш правилния човек, Лилит. Нямам нужда от къща и диаманти, както казах - не съм изпаднала, за да имам нужда от подобни неща. - отвърна Силиа. - Някаква друга простотия ще питаш ли?

Нана махна с ръка.
- Нищо особено. - сви рамене лисицата. - Мислех си за нещо хубаво.

- "Нещо хубаво"? - хвърли позодрителен поглед към лисицата той. - Само до преди няколко минути се оплакваше от съседката си.

"Плащаш ли му, за да спи с теб?", изрече Лилит. "Не му даваш отвари, нито му правиш магии, добре. Значи му плащаш. Ето защо е принуден да бъде с теб."

- Едното няма общо с другото. - невъзмутимо отвърна Нана, все още усмихвайки се. - Няма нищо общо с теб, спокойно.

- Уви, нищо което ти и Юки правите не ме успокоява, опасявам се. - с насмешка отвърна мъжът.

- Пак ли се съмняваш в мен? Щом съм ти обещала, значи съм ти обещала. - все така невъзмутимо отвръщаше Нана.

Силиа въздъхна.
- Лилит, съвсем си полудяла. Не виждам защо да плащам на Крис, за да бъда с него. - отвърна принцесата. - Пък и той си има пари, едва ли скоро би стигнал до там да продава подобен тип услуги.

"И пак се връщаме до това с подаръците тогава. Защо не ти е подарявал нещо?"

- А защо въобще трябва да ми подарява нещо? Аз също не съм му подарявала, не виждам защо да искам подобно нещо.

"Предполагам, че идеите за подарък на мъж се изчерпват бързо. Не виждам обаче защо той да не ти е давал нещо, щом уж му е толкова приятно в компанията ти.", изсмя се Лилит.

Силиа въздъхна. Вече съжаляваше, че се е върнала от почивката си. Наистина трябваше да отведе строители на онзи остров, да ѝ построят къщичка там и тя никога повече да не се върне обратно.
- А на тебе подарявали ли са ти неща, Лилит?

"Разбира се, че да. Дори и напълно непознати, с които съм се виждала веднъж-два пъти.", отвърна искрено Лилит. "А с Крисчън уж имате отношения от доста време."

Силиа извъртя очи.
- Не питаш правилния човек, Лилит.

"Добре тогава.", сви рамене Лилит.
Жената се доближи до Крисчън и Нана.
"Е, разбрахме, че със Силиа явно не сте си особено близки. Колко ти плаща тя, за да бъдеш с нея?"

Крисчън се изсмя с глас.
- Да ми плаща? - изненадано отвърна той. - Лилит, вече и зрението ли те предава? Аз не съм Арус, той има богат опит в подобни отношения. Аз, слава на боговете, не съм изпитвал подобна нужда все още.

Силиа отиде да допълни чашата си. Думите на Лилит я ядосаха. Знаеше, че никога няма да е приоритет в живота на Крисчън, но не разбираше какво го прихващаше с проклетите лисици вече.

"Все с нещо те държи това Дърво, осъзнавам, че ти е неприятна, това е напълно нормално.", отвърна Лилит. "Хубава къща си подарил на Нана, Дървото не помня да се е хвалила с някакъв подарък."

- Силиа да ми е неприятна? - продължи да се смее мъжът. - Няма нищо такова, уверявам те. Къщата не е нищо особено, купих я между другото и нямам никакви проблеми да се разделя с нея. Нана имаше нужда от дом в Еритос, реших да бъда щедър. - сви рамене той.

Елвира дочу това-онова от разговора на Лилит и Силиа и въздъхна. Тези шматки нямаше ли да си намерят най-сетне по-интересно занимание от това да се месят в живота на принцесата?

Лилит присви устни.
"И все пак не е ли малко странно, че си щедър към напълно непозната жена, но не и към тая, която ти е... какво ти се пада Дървото? Любовница?"

Конър изсумтя от яд. Тоз шибан дългуч пак се занимаваше с неговата жена. Туй до кога щеше да продължава ве?