Вечерното парти на Юки

Каво са зачуди.
- Але курво що ве аз мангизата ше прая яко господар на коне съм тука ше ставаш булка на господар на коне напрао ше ти говеят ве. - обясливо каза Каво.

- Беше добре, като изключим някои неща. - въздъхна Силиа и посочи зачервеното си лице. - Докато успея да си направя читава шатра, бая дълго стоях на слънце. Нямаше и разнообразна храна, но като цяло беше добре. Поне нямаше разни лисици, както и ненормалници.

- Нямам никакво намерение да ставам каквото и да е на коне, както и на теб, Свиня тъпа. И нямам нужда някой да ми готви, справям си се много добре и с това.

Елвира въздъхна.
- Прекарала си добре, предполагам.

- Смятам пак да ида, но ще трябва да взема строители със себе си, за да ми построят поне някаква къщурка. И ще трябва да отивам поне с разнообразие от плодове и зеленчуци, иначе много бързо ще намразя риба. - засмя се принцесата.

Каво са смя като крокодил.
- Але курво ко са спраяш ве една салата не си врътнала тука да киризим завалиите да прайм оценяването ве. - обясливо каза Каво.

Нана не беше особено доволна от отговора на наемния убиец, но си замълча, тъй като усещаше как силите ѝ се изпаряват отново. Вероятно беше използвал трика на гнома.

Евдемия скръсти ръце.
- Да не би да съм длъжна да правя салата за когото и да е? Изобщо не ме интересува какво искаш, Свиня такава.

Каво говори.
- Але курво как няма да прайш салатата ве курво тъпа туй са важни нутренти да зобаш да ставаш яко нацепеняк да си тренираш ума и тялото ве борсук. - зверски каза Каво.

- Пак? Ще ходиш пак? Защо?

Евдемия се изсмя.
- Явно нещо не ти помагат тия салати, Свиньо тъпа. Приличаш на сопол, не че и не си де.

Каво са смя и си прай мусколите.
- Але как ве курво аз съм си яко нацепеняк ве ти си прост курволък ей ся като та обръщаме и та помпим с кончо ше киризиш чепаре и чудо ве. - адски каза Каво и си събу гащите и си въртя яко чепа на курвата на сурата.

- Защото е чудесно да останеш сам с мислите си и дни наред да не се занимаваш с разни идиоти. - отвърна принцесата.

Евдемия извъртя очи.
- Ще буташ ти. Бутай си го на тъпия си кон, въобще не ме интересува.

Елвира въздъхна тежко. Всичкото това заради странната история между Крисчън и Нана ли беше?
- Не мисля, че ще ти харесва това напред в бъдещето.

Каво прай среден пръст на курвата и са източи на земята курвата да кляка да го ближи да си знай и игра казачок с кончо и Курвито.

Силиа сви рамене.
- Тогава ще си намеря друго занимание или пък ще отида на друг остров.

Евдемия извъртя очи и отиде да си налее още бренди. Тая Свиня нямаше оправия.

Лилит дочуваше разговора на Силиа и Елвира и извъртя очи. Трябваше с други неща да се занимава принцесата. Тя се доближи до тях.
"Ела сега да те питам нещо много по-интересно от на Елвира глупостите.", изрече Лилит и понечи да дръпне Силиа за ръката.

Нана слушаше тази Силиа и другата жена. Макар и да не можеше да ѝ каже нищо директно, все пак явно успяваше да я дразни достатъчно само с присъствието си. Тази мисъл накара лисицата да се усмихне на себе си.

Силиа дръпна ръката си.
- Какво искаш, Лилит?

"Знаеш ли къде бях преди няколко дни? Гостувах на Нана в нейната прекрасна къща.", изрече Лилит и ѝ намигна. "Подарък от Крисчън била."

Силиа сбърчи вежди.
- И? По какъв начин ме засяга това?

Лилит се престори на замислена.
"Много интересно. Крисчън подари на Нана къща в Еритос, а на Юки диаманти.", почеса се по брадичката жената. "Защо не сме го виждали да подарява нещо на теб?"

Силиа извъртя очи. Хайде пак простотии.
- И как бих могла да знам? - попита принцесата. - Пък и не съм толкова изпаднала, че да имам нужда от къща и диаманти. И сама мога да поддържам добрия си начин на живот.