Търсене

- Разбрах, че сте я зашлевила. - отвърна Силас. - Сигурен съм, че отново е сторила нещо, което не е трябвало да прави.

Силиа сбърчи вежди. Този пък защо я питаше това? - Да я накажеш? - попита тя. - Не виждам причина за подобно нещо.

"Божества, Силиа, съгласи се.", мислеше си Елвира с надежда.

- Казах ти, че това няма как да стане. - отвърна Силас отново на милбърнски. Той се доближи до Силиа. - Извинете, принцесо, моля да извините Аша. Вероятно свободата ѝ харесва повече отколкото трябва. - въздъхна той. - Же…

Аша въздъхна. - Опитвам се да спечеля съчувствие, уви не се получава. Тази ги е омагьосала, никой не ѝ каза нищо за това, че ме боядиса в синьо. - тихо отвърна Аша също на милбърнски. Не трябваше да звучи ядосана, както …

Силас се появи на партито и поздрави присъстващите. Забеляза, че Аша е плакала и се зачуди какво е станало. - Какво правиш? - попита той на милбърнски.

Елвира въздъхна. Надяваше се дриплата да сгафи сериозно и да я изгонят час по-скоро.

Нана млъкна. Не знаеше къде ще я изпрати наемният убиец, но не звучеше никак добре. Не ѝ се харесваше, че някакъв човек си позволява да я заплашва и при други обстоятелства не би оставила нещата така в никой случай, но п…

- Наистина не е добре за теб да се вслушваш прекалено много в думите на Далия и Лилит. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Освен ако не желаеш да дочакаш ремонта на прекрасната си къща в Еритос, в друг от моите имоти. Не е …

Аша изтри сълзите си. Тези хора бяха безсърдечни. Никой не я утеши, нито потърси обяснение от Силиа за станалото. Може би бе защото все още не се познаваха добре. Все пак, Силиа им бе приятелка от доста по-дълго време.

Силиа извъртя очи. И тези ли мислеха, че е незабележима?

- А не е ли? - реши да се намеси и Нана. - Така като гледам как се държи, госпожица Далия изглежда права.

- Далия, престани. - отвърна Крисчън. - Добре знаеш, че това изобщо не е така.

- Че с пиклата трябва ли да е породена от нещо? На нея винаги ѝ трябва извинение, за да се тръшка. Когато няма такова - тя си създава. Момичето е умело в това, мога да призная.

- Кой да знае. - въздъхна Силиа и се отдръпна от тази. Тя отиде и отново си наля вино. Не знаеше на какво да се надява с тази Аша повече.

Крисчън погледна към спорещите жени и забеляза, че съпругата на Афсол отново плаче. Мъжът отново въздъхна тежко. - Опасявам се, че и двете взаимно си вредят, макар и да не ми е съвсем известно от какво е породена тази вр…

Елвира я напуши смях, когато си спомни на какво приличаше Аша тогава. Жената отиде да си налее вода, но едва не се задави с глътката си.

Аша отново избухна в плач нарочно. Дано да можеше да спечели малко съпричастност. - Вие... го сторихте. - изхлипа принцесата. - Моля ви, не го правете повече. Нямаше да саботирам боята ви, ако знаех историята.

- То това е най-нормалното нещо. - невъзмутимо сви рамене Далия. - На пиклата никой не ѝ разбира простотиите.

Крисчън въздъхна и отпи от виното си. - Не съм сигурен защо питаш мен? Не съм накарал никого да прави каквото и да било. - невъзмутимо отвърна мъжът. - Между двете има някакъв детински спор, който не съм сигурен, че разб…

- Помагахме му тогава и имах по-голяма нужда от теб да се уверя, че той ще се оправи. - отвърна Силиа. - А останалото... ти беше синя, инфаркт ли трябваше да му докараме?

- Какво прави пак онази малоумница? - попита Далия, след като забеляза, че слугата идва при нея до масата с напитките. - Защо отново се налага всички да ставаме свидетели на липсата ѝ на възпитание?

- Вие? - учудено отвърна Аша. - Не ми позволихте да го видя, когато го намерихте. И все още ме държите далеч.

Крисчън беше все по-изненадан. Силиа не позволяваше на съпругата на брат си да го вижда? Мъжът въздъхна, в крайна сметка това бяха техни семейни проблеми и не го касаеха. След като се увери, че Аша е добре, той се извини…

Силиа изсумтя. Крисчън наистина ли ѝ предложи да говори с тази? - Че кой ти е забранил?