Търсене

Афсол застина на място. Погледът му остана върху ключицата ѝ. Спря да диша. Това някаква игра на думи ли беше? Шифър ли трябваше да разгадае? Накрая си пое рязко дъх и това го накара да се върне на земята. - Какво?

Елвира тежко си пое дъх. - Няма време за търпение вече, Афсол. Бременна съм.

- Вече обмислям да изпратя писмо до баща ѝ, че ще я върна обратно. - отвърна Афсол. - Виж, знам, че не издържаш вече, аз също, но трябва още малко търпение.

Елвира се намръщи. - Тя също е замесена, макар и не по този начин. - Ще трябва скоро да намериш решение на ситуацията с нея.

Афсол въздъхна. - И ето я и нея. - отвърна той. - Моля те, само не говори за Аша. Всичко друго, не и това.

Елвира въздъхна. Защо изглеждаше толкова доволен, проклетникът? - Не си мисли, че съм те извикала тук, за да повторим онзи ден. - изсъска тя.

Афсол се телепортира до вилата на Елвира и отвори вратата. Както и предния път, тя отново стоеше на мраморната маса във фоайето. - Здравей. Получих бележката ти. - усмихна се той. - Какво става?

Елвира се телепортира във вилата си и побърза да изгони Зола без много да я гледа, че кой знае какво можеше да стане. Надяваше се бележката ѝ да е стигнала до Афсол.

Елвира надигна глава и изсумтя, когато видя, че наистина си е тръгнал. - Проклетник. - изсъска жената и отново легна. Имаше нужда от още сън.

Афсол разтърка чело с ръка и стана от леглото, сетне започна да облича дрехите си. - Почини си. - изрече той. - Предполагам ще се видим на някое парти. Принцът излезе от спалнята, а след това и от вилата на Елвира и възд…

- Хубаво, махай се. - отвърна Елвира и се обърна на другата страна. - Милата ти съпруга и без това сигурно се е поболяла от притеснение.

"Да останем тук завинаги, за предпочитане.", помисли си принцът и сви устни. - Трябва да вървя. - отвърна той, готов да посрещне гнева ѝ.

Елвира измънка нещо и леко вдигна глава, но все още не бе отворила очи. - Какво искаш?

Афсол отдавна се бе събудил. Бе придърпал Елвира върху гърдите си и сега галеше рамото ѝ. Не искаше да си тръгва, но нямаше как. Можеше само да си представя какво пак щяха да чуят ушите му, когато я събуди. - Елвира, - п…

Афсол затвори очи за момент. - Дори не знам от къде се роди тази мисъл в главата ти. - започна той. - Не мога да си изкривя душата и да кажа, че не съм доволен, просто мислех, че не желаеш да имаме отношения, докато съм …

- Да. - уморено отвърна жената. Афсол легна до нея. Дишането им беше тежко, телата им бяха потни и лепкави. Маркизата искаше да се изкъпе, но не мислеше, че има сили за това сега.

Принцът също бе достигнал до своя край, явно тя не бе усетила. Въпреки това, пенисът му се бе възбудил в нея и нейната кулминация доведе до неговата. Той излезе от нея и свърши върху дупето ѝ, пускайки едва няколко капки…

Елвира усещаше, че отново е близо до края и се опитваше да потисне чувството, защото не беше съвсем сигурна дали Афсол нямаше да я изиграе пак. Накрая стана непоносимо и тя се отпусна, след което изпищя. Тялото ѝ се разт…

- Хубаво. - отвърна той. Продължи да се движи в нея все така бързо и грубо.

Елвира стенеше силно. Надяваше се Афсол вече да ѝ позволи да свърши. - Моля те, не спирай пак. - изстена тя.

- Защото така. - изрече принцът и застина, свършвайки отново в жената. Тя явно наистина възнамеряваше да го изцеди до последната капка. Той отпусна захвата си и претърколи телата им. Хвана я за ръцете и ги постави на гър…

Елвира съвсем не беше доволна от това по-бавно и нежно чукане. Жената опита да се надигне, но ръцете на Афсол се увиха около тялото ѝ, притискайки го към него. - Защо това? - простена тя.

Афсол отново излезе от нея, след което я притисна и изчака няколко секунди, за да се поуспокои. След това той легна по гръб и я прехвърли да легне по гръб отгоре му. Така не можеше да се движи много грубо, но поне бързо.

- Негодник! - изсъска жената. Движенията му отново я понасяха към вълната, което не можеше да прикрие.

Афсол разпознаваше езика на тялото ѝ, пък и не беше особено трудно да разбере, че ще свърши. Женствеността ѝ започна да пулсира и да се свива около него. - Не си познала. - изрече той и излезе от нея, сетне я преобърна с…