Лятната вила на Елвира Голдлийф

- Тогава е време да те накажа, малка ненаситнице. 
Афсол побърза да я обърне на четири крака, след което проникна в нея и я изпълни цялата. Тласъците му бяха груби, бързи и дълбоки. Той се хвана за облегалката на леглото, спомагайки си за редица неща. Свободната си ръка омота около косите на Елвира и ги дръпна назад. Държеше я, сякаш държеше юзди. 

Елвира губеше баланса си след всеки тласък, но застана удобно на ръце.
- Милата ти съпруга... - изстена силно жената. - съгласна ли е на подобни неща? 

Афсол извъртя очи. Тази жена или го правеше нарочно, или наистина не знаеше кога да мълчи. Не помнеше да е толкова разговорлива преди Аша.
- Питаш, защото искаш да знаеш или да се учиш? - отвърна принцът. Нямаше само тя да го дразни. 

- Ще те... убия! - изсумтя Елвира.
Жената усещаше как се понася към върха отново и започна да посреща тласъците на Афсол. 

Афсол разпознаваше езика на тялото ѝ, пък и не беше особено трудно да разбере, че ще свърши. Женствеността ѝ започна да пулсира и да се свива около него.
- Не си познала. - изрече той и излезе от нея, сетне я преобърна сякаш беше чувал с картофи. - Не спираш да говориш за Аша, вместо да се наслаждаваш на малката игра, която сама си спретна. Заради това ще получиш този оргазъм, когато аз реша. 
Намести я на една страна и бутна единия ѝ крак напред, след което проникна в нея. 

- Негодник! - изсъска жената.
Движенията му отново я понасяха към вълната, което не можеше да прикрие. 

Афсол отново излезе от нея, след което я притисна и изчака няколко секунди, за да се поуспокои. След това той легна по гръб и я прехвърли да легне по гръб отгоре му. Така не можеше да се движи много грубо, но поне бързо. 

Елвира съвсем не беше доволна от това по-бавно и нежно чукане. Жената опита да се надигне, но ръцете на Афсол се увиха около тялото ѝ, притискайки го към него.
- Защо това? - простена тя.

- Защото така. - изрече принцът и застина, свършвайки отново в жената. Тя явно наистина възнамеряваше да го изцеди до последната капка.
Той отпусна захвата си и претърколи телата им. Хвана я за ръцете и ги постави на гърба ѝ, сетне ги задържа там. Със свободната си ръка удряше плесници по задника ѝ, зачервявайки го на места.
- Ти наистина ще си моят край. - пое си дъх принцът и проникна отново в нея. 

Елвира стенеше силно. Надяваше се Афсол вече да ѝ позволи да свърши.
- Моля те, не спирай пак. - изстена тя. 

- Хубаво. - отвърна той.
Продължи да се движи в нея все така бързо и грубо. 

Елвира усещаше, че отново е близо до края и се опитваше да потисне чувството, защото не беше съвсем сигурна дали Афсол нямаше да я изиграе пак. Накрая стана непоносимо и тя се отпусна, след което изпищя. Тялото ѝ се разтресе под това на Афсол. 

Принцът също бе достигнал до своя край, явно тя не бе усетила. Въпреки това, пенисът му се бе възбудил в нея и нейната кулминация доведе до неговата. Той излезе от нея и свърши върху дупето ѝ, пускайки едва няколко капки семенна течност. Тая го беше пресушила. Афсол обърна Елвира към себе си. Лицето ѝ бе потънало в пот.
- Добре ли си? 

- Да. - уморено отвърна жената. 
Афсол легна до нея. Дишането им беше тежко, телата им бяха потни и лепкави. Маркизата искаше да се изкъпе, но не мислеше, че има сили за това сега.

Афсол затвори очи за момент. 
- Дори не знам от къде се роди тази мисъл в главата ти. - започна той. - Не мога да си изкривя душата и да кажа, че не съм доволен, просто мислех, че не желаеш да имаме отношения, докато съм женен за Аша.
Принцът обърна глава, за да посрещне разгневения ѝ поглед, но видя, че тя вече бе заспала. 
- И така става. - изрече той и затвори очи. 

Афсол отдавна се бе събудил. Бе придърпал Елвира върху гърдите си и сега галеше рамото ѝ. Не искаше да си тръгва, но нямаше как. Можеше само да си представя какво пак щяха да чуят ушите му, когато я събуди. 
- Елвира, - побутна я той. - събуди се. 

Елвира измънка нещо и леко вдигна глава, но все още не бе отворила очи.
- Какво искаш?  

"Да останем тук завинаги, за предпочитане.", помисли си принцът и сви устни.
- Трябва да вървя. - отвърна той, готов да посрещне гнева ѝ. 

- Хубаво, махай се. - отвърна Елвира и се обърна на другата страна. - Милата ти съпруга и без това сигурно се е поболяла от притеснение. 

Афсол разтърка чело с ръка и стана от леглото, сетне започна да облича дрехите си. 
- Почини си. - изрече той. - Предполагам ще се видим на някое парти.
Принцът излезе от спалнята, а след това и от вилата на Елвира и въздъхна. Аша нямаше ли вече да благоволи да забременее и да се разкара от животите им? 

Елвира надигна глава и изсумтя, когато видя, че наистина си е тръгнал.
- Проклетник. - изсъска жената и отново легна. Имаше нужда от още сън.  

Елвира се телепортира във вилата си и побърза да изгони Зола без много да я гледа, че кой знае какво можеше да стане. Надяваше се бележката ѝ да е стигнала до Афсол. 

Афсол се телепортира до вилата на Елвира и отвори вратата. Както и предния път, тя отново стоеше на мраморната маса във фоайето.
- Здравей. Получих бележката ти. - усмихна се той. - Какво става? 

Елвира въздъхна. Защо изглеждаше толкова доволен, проклетникът?
- Не си мисли, че съм те извикала тук, за да повторим онзи ден. - изсъска тя. 

Афсол въздъхна.
- И ето я и нея. - отвърна той. - Моля те, само не говори за Аша. Всичко друго, не и това.