Лятната вила на Елвира Голдлийф

Крисчън не можеше да повярва на това, което чуваше.
- Силиа е разказала.... че аз съм я наранил? Защо би казала подобно нещо? Наистина не разбирам. - невярващо отвърна той. Бе му трудно дори да осмисли случващото се, тъй като ни най-малко не подозираше, че някога ще дойде ден да бъде обвинен в подобно деяние, още по-малко от близък за него човек.

- А аз не разбирам защо си ѝ причинил подобно нещо. И то точно на нея. - продължи да крещи Елвира. - Виждала е теб, чувала е твоя глас, кой друг да е? Брат близнак ли имаш?

- Брат ми отдавна не е сред живите. А и не ми беше близнак. - отсече Крисчън. Продължаваше да не разбира защо Силиа би твърдяла подобно нещо. Възможно ли бе някоя от лисиците да правеше поредния си номер, карайки я да вярва в подобни неща? Нямаше причина, не ги бе провокирал с нищо наскоро. Или поне така смяташе. - Не съм сигурен какво се е случило, но се кълна, че не съм наранявал Силиа. Никога не бих сторил подобно нещо спрямо нея.

Елвира изсумтя.
- Дори не знам защо очаквах да признаеш. - изсмя се нервно тя. - Не трябваше да идвам тук, трябваше да разкажа на братята ѝ какво си ѝ сторил.

- Не съм сигурен защо се налага да признавам за нещо, което не съм извършил. - отвърна Крисчън. - Не съм се виждал със Силиа снощи, както и през последните дни, ако действително е била наранена, аз също бих искал да разбера от кого.

Елвира още веднъж го зашлеви.
- Стига си се правил на ударен! Не си ти, нямаш брат близнак, тогава какво? Колкото и влошени да са отношенията ви, Силиа никога не би твърдяла, че си ѝ сторил нещо такова.

Крисчън дори не понечи да докосне удареното, беше наистина слисан от обвиненията на Елвира.
- Именно. Силиа не би твърдяла подобно нещо, защото не бих го сторил. - отвърна той. - Ти също ме познаваш добре, ако наистина вярваше, че съм способен на нещо подобно, щеше ли да си позволиш да си сама, когато ме покани тук? Ако смяташе, че бих наранил близка за мен наистина, нямаше ли да очакваш нещо подобно и за себе си? Ти също знаеш, че не съм такъв човек.

- Вече не съм сигурна, че познавам добре хората. Вярвах, че познавам и Афсол, но не беше така. - изсъска Елвира. - Опитвам се да си обясня станалото, но адекватно обяснение няма.

- Не съм сигурен защо Силиа твърди, че съм я насилил, но това е нещо, което никога не бих сторил. Не само с нея, а и с която и да е жена. Съжалявам, но не мога да предложа друго обяснение, освен думата си, че не съм посещавал Силиа в последните дни.

- Защото теб е виждала. - изсъска Елвира. - Не мога да ти повярвам, ще прощаваш. Не вярвам да има човек, от който Силиа да се страхува толкова, че да те обвини за това.

- Непонятно ми е защо не ми вярваш. - отвърна Крисчън. - Защо бих сторил подобно нещо?

- А защо ѝ е на Силиа да си измисли подобно нещо? - вирна вежда Елвира. - Защо да вярвам на теб, а на нея не?

- Не твърдя, че е измислила нападението си. Единственото, което твърдя е, че не съм бил аз. - отвърна той. - Мога и лесно да докажа, че не съм бил при нея снощи, но предвид случилото се, не знам какво да мисля. От една страна, може да е била под влиянието на отвара, Арабела често си служи с подобни средства, за да пленява жени за харема си. Онзи негодник тъмният елф отдавна се канеше, че смята да използва нещо подобно срещу нея. Не виждам обаче как би могъл да го стори предвид сегашната си ситуация, така че наистина не мога да предположа какво се е случило снощи.

Елвира сбърчи вежди.
- Конър? Има известна логика, но предвид, че сега е женен за Блейд, не съм съвсем сигурна. Пък и как ще се сдобие с каквото и да е идиот като него?

- Не мога да кажа. Единственото, за което мога да потвърдя е, че не съм аз и никога не бих сторил подобно нещо. - продължи да настоява мъжът.

Елвира изсумтя. Гневът ѝ започна да отшумява.
- Не съм сигурна в какво да вярвам. Ситуацията е повече от отвратителна. Дали си ти или някой друг, травмата ѝ е много по-тежка от повечето и вече наистина нямам представа ще се оправи ли изобщо.

Крисчън не знаеше как да отвърне на думите на Елвира, нито знаеше какво да предложи, определено не беше добра идея да се среща лично със Силиа сега, предвид факта, че тя изглежда бе убедена, че той е извършил това спрямо нея.
- Съжалявам за случилото се, единственото което мога да обещая е, че ще потърся начин да разбера кой е сторил това. Ако е използвана отвара и е взета от Шиера, има начини да се проследи. Ако обаче са използвали нещо самоделно би било близко до невъзможно.

- Засега ще те помоля да си държиш езика зад зъбите. Тя не иска другите да научават и напълно нормално. Макар и да разбирам изнасилването, не разбирам какво е да те изнасили любимия ти, съответно не разбирам изцяло болката ѝ. Предвид как някои индивиди се държат спрямо нея, не искам и да си представям какво ще чуе още. Ей тогава сигурно ще е доста трудно да я опазя от това да не си посегне. - въздъхна Елвира.

- Разбира се, от моя страна няма проблем с това. Надявам се единствено да не разберат по друг начин. Би било катастрофално Далия или Лилит да научат. И двете имат сериозни ментални проблеми, не бих се учудил някоя от тях и да стои зад това. - отвърна Крисчън. Силно се надяваше Лилит да не бе способна наистина да стигне чак до там, че да упои Силиа с нещо.

- Съгласна съм, че двете са непоправими кучки, но не съм съвсем сигурна, че биха направили това. - въздъхна Елвира. - Няма да научат, засега. Знаем само ти, аз и Силиа. Дори не знам защо изобщо започвам да ти вярвам.

Крисчън въздъхна.
- Защото може и да съм виновен за много други неща, но това е нещо, в което няма да позволя да бъда обвинен. Никога не бих сторил нещо подобно, за мен това е най-отвратителната мерзост, на която някой би бил способен. Съжалявам, но не мога просто да кимна с глава и да поема вина, след като знам, че не съм виновен.

Елвира разтърка чело с ръка.
- Честно казано, Силиа също твърди, че не може да си ти. Разбирам от къде идва това, много е трудно да повярваш, че човек, когото обичаш би ти причинил това.

- Не бих го причинил на когото и да било. - отвърна Крисчън. - Дори и да имам разногласия с някого, дори и изобщо да не се понасяме, никога не бих прибягнал до нещо подобно.

- Не мога да си обясня какво става. Тя просто спори с някакви хора и то предимно с Нана напоследък. Не е сторила нищо лошо, че да заслужи подобно нещо. Не мисля обаче, че лисицата би си позволила подобно своеволие. Доколкото разбрах я е страх от теб, а това не е шега работа.

- Не смятам, че Нана е отговорна за това. - замисли се за момент Крисчън. - Не е ни най-малко вярно, че наистина се страхува от мен, но въпреки това не вярвам, че тя и Юки биха сторили нещо подобно. Нито една от двете не изглежда заинтересована от това да измъчва някого тук, досега имаха толкова много възможности да го сторят, а и съм сигурен, че в последно време не съм имал пререкания с тях.