Лятната вила на Елвира Голдлийф

Елвира се телепортира във вилата си. Беше толкова ядосана, че дори не ѝ направи впечатление, че се връща на същото място, на което бе пострадала преди време. Тя извика Зола и ѝ връчи бележката.
- Оставяш я в имението на Арус и отиваш на пазар, грознице. - изсъска маркизата. - И няма да ми се прибираш докато не стане вечер.
Зола просто кимна и излезе. Не желаеше да си навлича ненужно гнева на господарката си.

Крисчън дойде до вилата на Елвира и почука на вратата.

Елвира отиде да отвори. Жената не можа да сдържи гнева си и зашлеви мъжа пред себе си.
- Ти превъртя ли? - извика жената. - Какво толкова ти стори Силиа, че си заслужи да я насилиш? Лисиците мозъка ли ти изпиха?

Крисчън се стъписа от чутото. Мъжът разтри бузата си и изгледа жената пред себе си с неразбиращ поглед.
- Елвира, какво говориш? Някой е наранил Силиа?

- Някой? - Елвира го изгледа гневно. - Бил си ти. Тя всичко ми разказа. Какво ти става, по дяволите?!

Крисчън не можеше да повярва на това, което чуваше.
- Силиа е разказала.... че аз съм я наранил? Защо би казала подобно нещо? Наистина не разбирам. - невярващо отвърна той. Бе му трудно дори да осмисли случващото се, тъй като ни най-малко не подозираше, че някога ще дойде ден да бъде обвинен в подобно деяние, още по-малко от близък за него човек.

- А аз не разбирам защо си ѝ причинил подобно нещо. И то точно на нея. - продължи да крещи Елвира. - Виждала е теб, чувала е твоя глас, кой друг да е? Брат близнак ли имаш?

- Брат ми отдавна не е сред живите. А и не ми беше близнак. - отсече Крисчън. Продължаваше да не разбира защо Силиа би твърдяла подобно нещо. Възможно ли бе някоя от лисиците да правеше поредния си номер, карайки я да вярва в подобни неща? Нямаше причина, не ги бе провокирал с нищо наскоро. Или поне така смяташе. - Не съм сигурен какво се е случило, но се кълна, че не съм наранявал Силиа. Никога не бих сторил подобно нещо спрямо нея.

Елвира изсумтя.
- Дори не знам защо очаквах да признаеш. - изсмя се нервно тя. - Не трябваше да идвам тук, трябваше да разкажа на братята ѝ какво си ѝ сторил.

- Не съм сигурен защо се налага да признавам за нещо, което не съм извършил. - отвърна Крисчън. - Не съм се виждал със Силиа снощи, както и през последните дни, ако действително е била наранена, аз също бих искал да разбера от кого.

Елвира още веднъж го зашлеви.
- Стига си се правил на ударен! Не си ти, нямаш брат близнак, тогава какво? Колкото и влошени да са отношенията ви, Силиа никога не би твърдяла, че си ѝ сторил нещо такова.

Крисчън дори не понечи да докосне удареното, беше наистина слисан от обвиненията на Елвира.
- Именно. Силиа не би твърдяла подобно нещо, защото не бих го сторил. - отвърна той. - Ти също ме познаваш добре, ако наистина вярваше, че съм способен на нещо подобно, щеше ли да си позволиш да си сама, когато ме покани тук? Ако смяташе, че бих наранил близка за мен наистина, нямаше ли да очакваш нещо подобно и за себе си? Ти също знаеш, че не съм такъв човек.

- Вече не съм сигурна, че познавам добре хората. Вярвах, че познавам и Афсол, но не беше така. - изсъска Елвира. - Опитвам се да си обясня станалото, но адекватно обяснение няма.

- Не съм сигурен защо Силиа твърди, че съм я насилил, но това е нещо, което никога не бих сторил. Не само с нея, а и с която и да е жена. Съжалявам, но не мога да предложа друго обяснение, освен думата си, че не съм посещавал Силиа в последните дни.

- Защото теб е виждала. - изсъска Елвира. - Не мога да ти повярвам, ще прощаваш. Не вярвам да има човек, от който Силиа да се страхува толкова, че да те обвини за това.

- Непонятно ми е защо не ми вярваш. - отвърна Крисчън. - Защо бих сторил подобно нещо?

- А защо ѝ е на Силиа да си измисли подобно нещо? - вирна вежда Елвира. - Защо да вярвам на теб, а на нея не?

- Не твърдя, че е измислила нападението си. Единственото, което твърдя е, че не съм бил аз. - отвърна той. - Мога и лесно да докажа, че не съм бил при нея снощи, но предвид случилото се, не знам какво да мисля. От една страна, може да е била под влиянието на отвара, Арабела често си служи с подобни средства, за да пленява жени за харема си. Онзи негодник тъмният елф отдавна се канеше, че смята да използва нещо подобно срещу нея. Не виждам обаче как би могъл да го стори предвид сегашната си ситуация, така че наистина не мога да предположа какво се е случило снощи.

Елвира сбърчи вежди.
- Конър? Има известна логика, но предвид, че сега е женен за Блейд, не съм съвсем сигурна. Пък и как ще се сдобие с каквото и да е идиот като него?

- Не мога да кажа. Единственото, за което мога да потвърдя е, че не съм аз и никога не бих сторил подобно нещо. - продължи да настоява мъжът.