Лятната вила на Елвира Голдлийф

Елвира стисна чаршафа. Стенанията ѝ отекнаха в стаята. 

Едната му ръка плесна задника ѝ и отново се стовари върху кръста ѝ. Да слуша виковете ѝ от удоволствие беше много по-хубаво от дудненето ѝ относно Аша.
- Харесва ли ти? - изстена той, без да спира. 

- Да. - проплака Елвира.
Афродизиакът явно влияяше добре и на двама им. Жената усещаше как се понася към върха и енергично започна да посреща тласъците на Афсол. 

Афсол се подсмихна и продължи да се движи все така бързо и грубо в Елвира. Женствеността ѝ се сви около пениса му и той изсумтя. Свърши в нея, но след секунди възобнови движенията си. 

Няколко секунди по-късно, оргазмът връхлетя Елвира. Жената нададе вой и стисна очи, бедрата ѝ трепереха. Маркизата усети как Афсол отпуска захвата си и си пое дълбоко дъх. Тя се обърна и се изсмя.
- Толкова ли можеш, жребецо? Няколко минути и готово? - присмя му се. - О, я стига. Даже Седрик се справяше по-добре.
Жената нарочно изрече последното. Седрик далеч не можеше да ѝ достави удоволствието, което Афсол ѝ доставяше. 

- Така ли? - изсъска принцът. - За него ли се беше готвила или ще вземе да дойде по някое време?
Пенисът му отново започна да се втвърдява.
- Рунд две, жено. - преди да довърши изречението си, принцът се върна в леглото.
Той придърпа Елвира по-надолу, надигна единия ѝ крак и грубо проникна в нея. Нямаше да я щади, щом тя искаше това. 

Елвира изстена и се вгледа в лицето на принца.
- И милата си съпруга ли оправяш така? 

- Божества, жено, знаеш ли кога да мълчиш? - изрече Афсол и я стисна за шията, но не силно. - Защо мислиш за нея дори и сега? 

- Защото си проклетник! - изсъска Елвира, сетне изстена. - Можехме да прекарваме нощите си така, но ти не. 

- Наистина трябва да ти запуша устата с нещо. - изстена Афсол.
Той вдигна бедрата ѝ върху раменете си и продължи все така грубо да навлиза в нея. Принцът я стисна за косите и грубо целуна устните ѝ, преплитайки езика си с нейния. 

На Елвира много ѝ харесваше да са по този начин. И без афродизиака щяха да се справят, но щеше да приключи много по-бързо, а тя не бе готова да го пусне толкова скоро. 

Ето, че можело да има тишина и спокойствие. Единственото, което се чуваше из стаята бе тежкото им дишане, преди Афсол да покори устата ѝ отново и звуците от сливащите им се тела. 

Елвира отвръщаше на целувките му и посрещаше тласъците му. Отстрани сигурно приличаха на животни. Нямаше против. Сега искаше само да се чувства задоволена и да се разтапя в ръцете на Афсол. 

Принцът усещаше, че отново е близо до края. Горещината на Елвира го побъркваше. Той стисна бедрата ѝ и след няколко тласъка свърши. 

Елвира се подсмихна. Кога ли щеше да осъзнае, че това не е обичайното, което се случваше често между тях? Мислите ѝ бързо бяха разсеяни, защото Афсол отново започна да се движи бързо и грубо в нея. Жената стисна очи и достигна собствената си кулминация.

Афсол излезе от нея и отстрани полепналите кичури коса по лицето ѝ, след което целуна челото ѝ. Принцът усети, че пенисът му отново се връща към живот и невярващо изгледа Елвира.
- Какво си направила? 

Маркизата се престори на учудена.
- Какво съм направила? За какво говориш? - пое си дъх тя. 

- Скъпа, да го вдигна за втори път след първия се случва често, но трети път е вече не чак толкова възможно. - изрече той. - Имаше нещо в уискито, нали? 

- Не знам за какво говориш. - изрече жената. - Знаеш ли какво става? На малкия Афсол му липсвам повече, отколкото на теб. Явно не му харесва да оправя милата ти съпруга и е копнеел за онова, което го е допълвало перфектно. 

- Вярно, че "малкия Афсол" е създаден за твоята "малка Елвира", но никога не е бил чак толкова въодушевен. Какво си ми дала? 

- Добре, жребецо. Дадох ти малко афродизиак. - малко далеч не бе онова, което изсипа в бутилката с уиски. - Може би малко повече. 

Афсол се изненада.
- Жено, да умра ли искаш? 

- Защо? Не беше ли по едно време твоя мечта да умреш заровен между краката ми? - изсмя се жената. 

- Чакай поне да остареем малко. - отвърна принцът. - Ти пи ли от това, ненаситна кобилке? 

- Доста по-малко от това, което изпи ти. - отвърна Елвира и сви рамене. - Ръката ми се плъзна, какво да направя?