Лятната вила на Елвира Голдлийф

Елвира изсумтя.
- Имам едно единствено желание, даже и него не можеш да изпълниш! - извика тя и стана от мястото си. 

Афсол се доближи до нея още и обхвана лицето ѝ с ръце, сетне я целуна. Така и така днес щеше да се мре...
- Може ли, - изрече той и притисна чело в нейното. - за минутка да млъкнеш? 

Елвира се престори на обидена. Тя го зашлеви.
- Как смееш? Че даже и ще ме кара да мълча в собс... - жената не довърши.
Афсол отново бе залепил устни за нейните. Елвира отвърна на целувката му. Беше груба, но и това искаше. 

Принцът зарови ръка в косите ѝ. Липсваше му ужасно много. Липсваше му да се събужда до нея, да я докосва, да я гледа докато спи. Липсваше му аромата ѝ.
- Какво само ми причиняваш. - изрече той. Членът му беше станал като скала. 

- Аз? - отдръпна се Елвира и скръсти ръце. - Ти сам си причини това! Изгони ме, за да може милата ти съпруга да е спокойна. Унизи ме, за да е доволна скъпата ти жена! 

Божества, защо Аша постоянно ѝ беше в устата?
- Виж, да спри да говориш за нея. Омръзна ми да слушам за Аша. 

- А на мен ми омръзна да я гледам! - изсумтя Елвира и тръгна нагоре по стълбите.
Трябваше да съблече тази рокля и да облече бельото, което си беше приготвила. Надяваше се Афсол да не се върне обратно при онази дрипла. Жената влезе в спалнята си и съблече роклята, след което започна да облича бельото.  

Афсол си пое дъх. Не разбираше какво му става, но Елвира от край време беше способна да го побърква. Принцът реши да я последва. Той нахълта в стаята ѝ и я забеляза да лежи на леглото.
- Подготвила си се, така ли? Знаела си какво ще последва? 

- Не знам за какво говориш. - сви рамене жената. - Защо пък трябва непременно да се готвя за теб? Може да очаквам друг мъж.

- Не си мое притежание, но идеята да те деля с други не ми се нрави, наистина. - принцът побърза да свали дрехите си. 

- Така ли? - повиши тон Елвира. - А на мен трябва да ми харесва идеята да те деля с друга жена, така ли? Аз да си стоя кротко на задника и да не се виждам с други, за да се чувстваш добре, но да нямам правото да изисквам същото, така ли? 

- Боже, жено... 
Принцът млъкна. Трябваше да ѝ запуши устата с нещо. Той се възкачи на леглото и отново впи устни в нейните. Целувката му беше настоятелна, собственическа. Не искаше да я дели с други мъже. 

Елвира изстена и го стисна за косата. Чувствата ѝ я накараха да стигне дъното. Можеше и да е влюбена в него, но той беше женен, а тя мразеше изневери. Въпреки това обаче, да се разтапя в ръцете му изместваше всички тези мисли.
- Ще си платиш и за това унижение! - злобно го изгледа тя. 

- Опасявам се, че за днес станахте твърде много. - изрече той и побърза свали бельото си, след което отново се качи на леглото. - Как го искаш? 

- Грубо. - отвърна тя. - Много, много грубо. 

Пак не разбираше странностите ѝ, ама добре. Щеше да види тя. Принцът повдигна краката ѝ и стисна бикините ѝ. И тази ѝ странност не разбираше. Трябваше да ѝ вземе нов чифт бельо, това беше хубаво. Той разкъса с пръсти дупка, колкото да разкрие слабините ѝ, след което проникна рязко в нея. Стисна я над сгъвките на коленете и започна с бързи тласъци да се движи в нея. 

Елвира доволно изстена. Не че не ѝ харесваше и така, но искаше нещо много по-различно. Тя се изсмя. 
- Това какво е? - погледна го тя. - Отново нищо общо с онова, което исках. 

Принцът се замисли за момент дали да я послуша. Вероятно тя нямаше да млъкне, ако не правеше онова, което иска. Той я обърна по корем на леглото и отстрани горнището на бельото ѝ, а след това доразкъса и махна долнището. Надигна леко ханша ѝ и проникна грубо в нея, движейки се бързо. 

Елвира изстена и опита да се надигне още малко. 

Афсол не ѝ позволи. Той притисна главата ѝ към матрака. Едната му ръка остана на врата ѝ, другата на кръста ѝ, не позволявайки ѝ да помръдне. Той все така бързо и грубо проникваше в нея.