Лятната вила на Елвира Голдлийф

Вилата бе построена на три етажа, като на първия се намираха кухнята, библиотеката, трапезарията, всекидневната и малка зала за събирания. На втория етаж имаше шест спални с двойни легла и собствени бани, а на третия етаж имаше единично легло и баня. Вилата разполага с басейн и естествен водоем. Добре скрита е зад гъста растителност и дървета, което я прави по-трудна за откриване от недоброжелатели.

Елвира се прибра във вилата си. Едва изкачи стълбите, тъй като изобщо не ги виждаше, а и беше леко пийнала. Трябваше да запали проклетите фенери преди да излезе, нямаше да се препъва сега. Тя стигна до входната си врата и едва успя да си отключи.
- Проклета тъмница! - изсумтя маркизата и влезе вътре.
Не можеше да привикне с тъмнината, трябваше внимателно да потърси фенерите.

Силас най-сетне бе намерил удобен момент да си отмъсти. Следеше тая тъпачка Елвира от сума ти време и никой не разбра. Той се бе скрил добре в тъмнината и я изчакваше да се прибере. Когато я видя да се задава по стълбите, принцът сложи и черната маска, която си бе ушил. Нямаше как тя да го разпознае. Той тихо се измъкна иззад храстите и изчака тъпачката да си отвори вратата. Влезе веднага след нея и изненадващо я сграбчи през кръста, сетне я вдигна във въздуха и я тръшна върху пода.

Елвира удари главата си в пода и остана неподвижна за няколко секунди. Не разбра какво се случи, единствено усети нечии ръце около себе си. Ръце? Нима някой я нападна в дома ѝ? Маркизата опита да се надигне, но не виждаше нищо.
- К-кой си ти? - изплашено изрече тя.

Силас се усмихна. Не бе разбрала кой я нападна, нямаше и да разбере. Мъжът имаше отлично зрение в тъмното. Той не отвърна на въпроса на жената, нито ѝ позволи да се надигне от земята. Изрита я в корема, както и няколко пъти в ръцете и краката. Идеше му да ѝ каже защо всъщност правеше това, но знаеше, че не трябва. Това значеше тя да го издаде, а той определено нямаше такива намерения.

Дъхът на Елвира секна. Това беше съвсем реално, по дяволите. Някой я нападаше. Тя мигом изтрезня и успя да избегне последния ритник на този непознат. Маркизата намери сили в себе си да се изправи на крака. Трябваше да избяга, но не можеше да различи входната врата. Отдавна не бе идвала в проклетата си вила и бе забравила кое къде се намира. Това, че навън нямаше и лунна светлина също ѝ пречеше. Жената едва забелязваше силуета на мъжа пред себе си.
- Кой сте вие? - изрече тя и започна да отстъпва назад. - На горния етаж имам сандък със злато, вземете го.

На Силас му бе смешно, но не си позволи да се засмее. Нямаше представа дали тя нямаше да го разпознае. Той не се интересуваше и от златото ѝ. Принцът се втурна към нея и я нападна. Удряше я с юмруци в лицето и тялото.

Елвира опитваше да се защити, но ѝ бе трудно. Не виждаше почти нищо пред себе си, дори и след като очите ѝ привикнаха с тъмнината. Тя успя да избегне един от ударите и отстъпи встрани. В схватката успя да издере нападателя си. Реши, че не е добра идея да му отвръща, затова просто побегна към мястото, на което смяташе, че е входната ѝ врата.

Силас изсъска, проклетницата бе издрала врата му. Той с няколко бързи крачки скъски разстоянието помежду им и хвана жената за косата миг преди тя да отвори входната врата. Избута я на земята и се възползва от загубата ѝ на баланс, за да я нападне отново. Удряше я където можеше. Той я вдигна и в следващия момент я захвърли срещу една етажерка. Жената падна върху нея, счупвайки я. В суматохата, камъкът за телепортация, който Силас бе взел със себе си падна от джоба му. Щеше да го потърси след като приключи с тази.

Елвира стенеше от болка и не бе сигурна, но мислеше, че ѝ се вие свят. Тя чу нещо да пада, но не можеше да прецени какво е. Лицето ѝ пулсираше от болка и бе мокро, вероятно от кръвта ѝ.
- Какво... искате от мен? - едва изрече маркизата.

Силас се доближи до проклетницата и я наблюдаваше със задоволство. Той отново започна да я рита където можеше. Дали щеше да умре или не, не го интересуваше особено.

На Елвира ѝ бе трудно да диша. Силите ѝ я напускаха.
- Моля ви... спрете. - стенейки изрече тя.

Силас едва сдържаше смеха си. Тази се правеше на много наперена, когато обиждаше Аша, а сега му се молеше. Харесваше му да му се моли. Обаче не бе познала, ако си мислеше, че той ще я пощади. Тази нещастница щеше прескъпо да плати, задето Афсол бе спал с Аша. Силас взе единия крак на етажерката и издърпа жената по-далеч от предметите, с които би могла да се защити. Удари я няколко пъти с крака на етажерката в главата.

Елвира не бе сигурна какво се случва с нея вече. Имаше чувството, че ще изгуби съзнание скоро. Тя лежеше отпусната върху пода и дишаше тежко. Звъненето в главата ѝ и силните удари на сърцето ѝ се смесиха и някак я успокояваха. Може би този щеше да я остави.

Силас се възползва от зашеметяването на Елвира и разкъса долнището на роклята ѝ. Макар и да искаше да я изнасили, за да си знае Афсол, това щеше да му отнеме известно време. Това обаче не значеше, че няма с какво друго да го стори. Той разкъса бельото ѝ и разтвори краката ѝ, сетне рязко проникна в нея с крака на етажерката.

Елвира дойде на себе си, когато усети ужасна разкъсваща болка в слабините си. Тя изпищя, но не посмя да изрита негодника, който вършеше това с нея. Сякаш ако го направеше още повече щеше да пострада.
- Спрете! - извика тя и опита да се надигне, за да избута нещастника от себе си.

Силас спря само за да я удари с юмрук в лицето, сетне възобнови заниманието си. Добре знаеше какво изпитва нещастницата и това му доставяше удоволствие. Разкъсванията ѝ сигурно бяха ужасни. Той реши да приключи това, бе получил онова, което иска. Принцът захвърли крака на етажерката и се надигна от Елвира, сетне започна да я налага с юмруци и ритници където можеше.

Елвира не можеше да издържи повече. Знаеше, че не трябва да заспива, но поканата на тъмнината бе толкова примамваща. Тя затвори очи и спря да усеща ужасяващата болка в тялото си.

Силас осъзна, че проклетницата се е отпуснала и я удари за последно, сетне я остави. Явно бе изгубила съзнание, това бе добре. Той реши да се маха от това място, но камъкът за телепортация не бе в джоба му. Изсумтя и започна да го търси. Намери го, сетне се телепортира обратно в замъка на Афсол. Тази не бе разбрала кой я бе нападнал, това беше хубаво.

Въпреки, че не му беше част от работата, служителят бе така добър да изпрати пергамент и до вилата на Елвира, за да я уведоми за получената награда.

"Маркиза Елвира Голдлийф, бяхте избрана да участвате в събитието на кралица Клара и сте сред печелившите. Афсол Фингел изплаща наградата Ви."