Лятната вила на Елвира Голдлийф

Елвира кимна и изпрати Крисчън. Не можеше изобщо да си обясни станалото, не можеше и да назове един, който да стори това на Силиа. Маркизата се телепортира обратно в замъка си.

Елвира и Силиа дойдоха до вилата на маркизата и влязоха вътре.
- Ела, седни за малко. - изрече жената и помогна на Силиа да седне на един диван, сетне отиде да ѝ налее чаша вода. Върна се при нея и ѝ я подаде. - Пийни си.

Силиа с трепереща ръка взе чашата и отпи няколко глътки.
- Какво правеше той там? - тихо попита тя, все още ужасена от срещата им.
Как се предполагаше, че трябва да стои край него, ако щеше да реагира така всеки път? Бързо щяха да разберат, че има нещо нередно.

- Той живее тук, няма как да го избягваме постоянно. - тихо отвърна Елвира. - Ако не се чувстваш в безопасност, веднага ще се върнем в Еритос.

- Права си. Не трябва да идвам тук. - отвърна Силиа. - Утре ще взема котките си и ще се върна в Еритос.

- Разбира се. - кимна Елвира. - След като се почувстваш по-добре ще вечеряме. Не се тревожи, не мисля, че той ще дойде тук.

- Дано си права. - тихо изрече Силиа и отпи още малко от водата си. Чувстваше се малко по-добре, но не напълно.

Силиа остави бележка на Елвира, че се прибира в замъка на Афсол, след което се телепортира обратно в Еритос.

Елвира и Амалтея се прибраха. Трябваше да си наловува съществата, че вече ѝ омръзваше да гледа на Зола грозната мутра. Маркизата отиде в стаята си, имаше нужда от релаксираща вана.

Елвира получава 40 000 злато.
Супер уикенд бонус

Нана беше платила на един изработчик на покани да направи реклама на бизнеса ѝ, след което да го разпространи. Мъжът нарисува портрет на лисицата, след което се отправи към вилната зона, там вероятно щеше да бъде добро място да остави рекламата.

Елвира бе дошла във вилата си и изгони Зола на секундата. Бе изпила малко повече и разумът вече я напускаше. Жената мислеше дълго над онова, което Афсол ѝ каза на предишното парти. Въпреки тези разкрития, идиотът не беше готов да зареже милата си съпруга. Маркизата изсумтя и изсипа няколко капки от афродизиака, който бе купила в бутилката уиски, сетне се сепна.
- Оппа. - изрече тя. - Нищо, ще си знае.
Тя сипа и една капка в бутилката вино, от която пиеше и зачака принца на белия кон. Бележката ѝ трябваше да е стигнала при него вече. 

Афсол почука на входната врата и се изненада, когато установи, че е отворено. Принцът влезе вътре и забеляза Елвира да седи на маса във фоайето си.
- Добре ли си? - приближи я той. - Каза, че имаш нужда от помощ. 

Елвира му наля чаша уиски, след което на себе си наля вино. Тя му подаде чашата.
- И ти веднага дотича? - вирна вежди тя. - Милата ти съпруга навярно е останала във възторг.

Хайде пак. Принцът взе чашата с уискито и отпи голяма глътка.
- "Милата ми съпруга" дори не знае, че съм тук. - отвърна принцът. - Дойдох, защото пишеше, че имаш нужда от помощ. 

Нарочно щеше да го дразни.
- Дойде, защото пишеше, че имам нужда от помощ? - отпи от виното си жената. - Ако бях написала, че просто искам да се видим нямаше да дойдеш, така ли? Е, разбира се, така отнемам скъпоценно време, което можеш да прекараш в компанията на онази прекрасна жена. - махна с ръка маркизата. 

Афсол изсумтя. Защо всеки път трябваше и Аша да бъде намесвана? 
- Виж, вече не разбирам. - изрече той и млъкна. Пенисът му изпулсира. - Може ли да ми кажеш защо всъщност ме повика? 

Елвира остави чашата си настрана.
- Мислех за онова, което ми каза на миналото парти и не съм сигурна, че ти вярвам. Караш ме да тъна в съмнения и надежди, за да не се виждам с други, нали? - повиши тон тя. - Няма да стане! Няма да седя и да копнея за малко внимание, докато ти прекарваш време между краката на съпругата си! 

Афсол допи и останалата част от уискито си. Единствените крака между, които искаше да остане заровен до края на живота си бяха тези на Елвира.
- Стига си говорила глупости. Нямам отношения с Аша. Не и такива, за които винаги си мислиш. - изрече той и се опита да се намести по начин, по който да не показва ерекцията си. Не разбираше какво му става. 

- Хм, така ли? - подсмихна се Елвира и забеляза как се опитва да прикрие онова, което афродизиакът му беше причинил. - Значи не смяташ да ни отървеш от нея скоро, така ли да го разбирам? Още ще навираш дразнещата ѝ персона в лицето ми, така ли?! - гласът ѝ отекна наоколо. 

Смяташе съвсем различно нещо да ѝ навре в лицето, ако не млъкне. Принцът се плесна по челото и прокара ръка по лицето си, за да дойде на себе си. Какви глупости си мислеше.
- Какво искаш да направя? - попита накрая той. - Освен това да я разкарам, още не може.