Лятната вила на Елвира Голдлийф

- И аз не знам кой би сторил това на Силиа. Напоследък дори и онзи изрод Конър не я занимава. - въздъхна Елвира. - Дано скоро се разбере, за да може тя да се оправи.

- Притеснително е, че има някой на свобода, който ѝ желае злото. - отвърна мъжът. - Дори не мога да си обясня защо, нима не се разправи с враговете си отдавна? Противният тъмен елф също не би трябвало да създава проблеми.

- Единственият ѝ сериозен враг в момента е собственият ѝ баща. Той обаче не е тук, няма как да е той. Пък и е издал заповед за екзекуцията ѝ, надали ще се занимава да ѝ дава отвари и да кара някой да я насили. Може просто да я убие, когато пожелае. - въздъхна Елвира. - Ужасна ситуация, която няма никакво обяснение.

- Не знаем и как точно работи това, с което са я упоили. - сви устни Крисчън. - Има вероятност да е някой, който познава и двама ни, но аз също не се сещам кой би сторил нещо подобно срещу мен и нея, ако изключа тъмния елф.

- Не знам точно как, но явно виждаш и чуваш този, когото искаш. Силиа твърди, че е изглеждал абсолютно като теб - визията ти, гласът, смехът. Не разбирам съвсем. - отвърна Елвира.

- Добре, но откъде си сигурна, че това е искала да види? Не знаем механизма на действие на това нещо. Силиа твърди, че съм я насилил, силно се съмнявам да желае подобно нещо да се случва, никой не би пожелал това, най-малко тя.

- Така е, но в лятната ѝ вила си влязъл ти. И там е допуснал някои грешки. Извършителят не познава добре отношенията ви. Силиа известно време е мислела, че си ти, но после нещо ѝ подсказало, че не е възможно. И това е, защото никога не правиш първата крачка. Не я търсиш първи. Тогава тя го отблъснала и той ѝ казал, че ще се забавлява по един или друг начин. И знаем вече как е приключило това.

Крисчън присви очи.
- Никога не бих изрекъл подобно нещо, камо ли да го сторя. - уверено потвърди той. - Също така да, аз рядко търся жени по своя инициатива. Обикновено те намират мен и ми е доста по-удобно така. Не съм сигурен кой би могъл да е това, но очевидно не ме познава никак добре.

- Някога ще се разбере. Рано или късно, истината има навика да излиза наяве. - изрече Елвира. - Не мисля, че ще разнищим това, колкото и да продължаваме да го говорим. Трябва да вървя, Силиа може да се е събудила.

- Надявам се да е добре, макар че осъзнавам, че не е възможно. - сви устни Крисчън. Горката Силиа никак не заслужаваше това. - Аз също ще вървя.

Елвира кимна и изпрати Крисчън. Не можеше изобщо да си обясни станалото, не можеше и да назове един, който да стори това на Силиа. Маркизата се телепортира обратно в замъка си.

Елвира и Силиа дойдоха до вилата на маркизата и влязоха вътре.
- Ела, седни за малко. - изрече жената и помогна на Силиа да седне на един диван, сетне отиде да ѝ налее чаша вода. Върна се при нея и ѝ я подаде. - Пийни си.

Силиа с трепереща ръка взе чашата и отпи няколко глътки.
- Какво правеше той там? - тихо попита тя, все още ужасена от срещата им.
Как се предполагаше, че трябва да стои край него, ако щеше да реагира така всеки път? Бързо щяха да разберат, че има нещо нередно.

- Той живее тук, няма как да го избягваме постоянно. - тихо отвърна Елвира. - Ако не се чувстваш в безопасност, веднага ще се върнем в Еритос.

- Права си. Не трябва да идвам тук. - отвърна Силиа. - Утре ще взема котките си и ще се върна в Еритос.

- Разбира се. - кимна Елвира. - След като се почувстваш по-добре ще вечеряме. Не се тревожи, не мисля, че той ще дойде тук.

- Дано си права. - тихо изрече Силиа и отпи още малко от водата си. Чувстваше се малко по-добре, но не напълно.

Силиа остави бележка на Елвира, че се прибира в замъка на Афсол, след което се телепортира обратно в Еритос.

Елвира и Амалтея се прибраха. Трябваше да си наловува съществата, че вече ѝ омръзваше да гледа на Зола грозната мутра. Маркизата отиде в стаята си, имаше нужда от релаксираща вана.

Елвира получава 40 000 злато.
Супер уикенд бонус

Нана беше платила на един изработчик на покани да направи реклама на бизнеса ѝ, след което да го разпространи. Мъжът нарисува портрет на лисицата, след което се отправи към вилната зона, там вероятно щеше да бъде добро място да остави рекламата.

Елвира бе дошла във вилата си и изгони Зола на секундата. Бе изпила малко повече и разумът вече я напускаше. Жената мислеше дълго над онова, което Афсол ѝ каза на предишното парти. Въпреки тези разкрития, идиотът не беше готов да зареже милата си съпруга. Маркизата изсумтя и изсипа няколко капки от афродизиака, който бе купила в бутилката уиски, сетне се сепна.
- Оппа. - изрече тя. - Нищо, ще си знае.
Тя сипа и една капка в бутилката вино, от която пиеше и зачака принца на белия кон. Бележката ѝ трябваше да е стигнала при него вече. 

Афсол почука на входната врата и се изненада, когато установи, че е отворено. Принцът влезе вътре и забеляза Елвира да седи на маса във фоайето си.
- Добре ли си? - приближи я той. - Каза, че имаш нужда от помощ. 

Елвира му наля чаша уиски, след което на себе си наля вино. Тя му подаде чашата.
- И ти веднага дотича? - вирна вежди тя. - Милата ти съпруга навярно е останала във възторг.

Хайде пак. Принцът взе чашата с уискито и отпи голяма глътка.
- "Милата ми съпруга" дори не знае, че съм тук. - отвърна принцът. - Дойдох, защото пишеше, че имаш нужда от помощ. 

Нарочно щеше да го дразни.
- Дойде, защото пишеше, че имам нужда от помощ? - отпи от виното си жената. - Ако бях написала, че просто искам да се видим нямаше да дойдеш, така ли? Е, разбира се, така отнемам скъпоценно време, което можеш да прекараш в компанията на онази прекрасна жена. - махна с ръка маркизата.