Лятната вила на Елвира Голдлийф

Елвира изсумтя. Гневът ѝ започна да отшумява.
- Не съм сигурна в какво да вярвам. Ситуацията е повече от отвратителна. Дали си ти или някой друг, травмата ѝ е много по-тежка от повечето и вече наистина нямам представа ще се оправи ли изобщо.

Крисчън не знаеше как да отвърне на думите на Елвира, нито знаеше какво да предложи, определено не беше добра идея да се среща лично със Силиа сега, предвид факта, че тя изглежда бе убедена, че той е извършил това спрямо нея.
- Съжалявам за случилото се, единственото което мога да обещая е, че ще потърся начин да разбера кой е сторил това. Ако е използвана отвара и е взета от Шиера, има начини да се проследи. Ако обаче са използвали нещо самоделно би било близко до невъзможно.

- Засега ще те помоля да си държиш езика зад зъбите. Тя не иска другите да научават и напълно нормално. Макар и да разбирам изнасилването, не разбирам какво е да те изнасили любимия ти, съответно не разбирам изцяло болката ѝ. Предвид как някои индивиди се държат спрямо нея, не искам и да си представям какво ще чуе още. Ей тогава сигурно ще е доста трудно да я опазя от това да не си посегне. - въздъхна Елвира.

- Разбира се, от моя страна няма проблем с това. Надявам се единствено да не разберат по друг начин. Би било катастрофално Далия или Лилит да научат. И двете имат сериозни ментални проблеми, не бих се учудил някоя от тях и да стои зад това. - отвърна Крисчън. Силно се надяваше Лилит да не бе способна наистина да стигне чак до там, че да упои Силиа с нещо.

- Съгласна съм, че двете са непоправими кучки, но не съм съвсем сигурна, че биха направили това. - въздъхна Елвира. - Няма да научат, засега. Знаем само ти, аз и Силиа. Дори не знам защо изобщо започвам да ти вярвам.

Крисчън въздъхна.
- Защото може и да съм виновен за много други неща, но това е нещо, в което няма да позволя да бъда обвинен. Никога не бих сторил нещо подобно, за мен това е най-отвратителната мерзост, на която някой би бил способен. Съжалявам, но не мога просто да кимна с глава и да поема вина, след като знам, че не съм виновен.

Елвира разтърка чело с ръка.
- Честно казано, Силиа също твърди, че не може да си ти. Разбирам от къде идва това, много е трудно да повярваш, че човек, когото обичаш би ти причинил това.

- Не бих го причинил на когото и да било. - отвърна Крисчън. - Дори и да имам разногласия с някого, дори и изобщо да не се понасяме, никога не бих прибягнал до нещо подобно.

- Не мога да си обясня какво става. Тя просто спори с някакви хора и то предимно с Нана напоследък. Не е сторила нищо лошо, че да заслужи подобно нещо. Не мисля обаче, че лисицата би си позволила подобно своеволие. Доколкото разбрах я е страх от теб, а това не е шега работа.

- Не смятам, че Нана е отговорна за това. - замисли се за момент Крисчън. - Не е ни най-малко вярно, че наистина се страхува от мен, но въпреки това не вярвам, че тя и Юки биха сторили нещо подобно. Нито една от двете не изглежда заинтересована от това да измъчва някого тук, досега имаха толкова много възможности да го сторят, а и съм сигурен, че в последно време не съм имал пререкания с тях.

- И аз не знам кой би сторил това на Силиа. Напоследък дори и онзи изрод Конър не я занимава. - въздъхна Елвира. - Дано скоро се разбере, за да може тя да се оправи.

- Притеснително е, че има някой на свобода, който ѝ желае злото. - отвърна мъжът. - Дори не мога да си обясня защо, нима не се разправи с враговете си отдавна? Противният тъмен елф също не би трябвало да създава проблеми.

- Единственият ѝ сериозен враг в момента е собственият ѝ баща. Той обаче не е тук, няма как да е той. Пък и е издал заповед за екзекуцията ѝ, надали ще се занимава да ѝ дава отвари и да кара някой да я насили. Може просто да я убие, когато пожелае. - въздъхна Елвира. - Ужасна ситуация, която няма никакво обяснение.

- Не знаем и как точно работи това, с което са я упоили. - сви устни Крисчън. - Има вероятност да е някой, който познава и двама ни, но аз също не се сещам кой би сторил нещо подобно срещу мен и нея, ако изключа тъмния елф.

- Не знам точно как, но явно виждаш и чуваш този, когото искаш. Силиа твърди, че е изглеждал абсолютно като теб - визията ти, гласът, смехът. Не разбирам съвсем. - отвърна Елвира.

- Добре, но откъде си сигурна, че това е искала да види? Не знаем механизма на действие на това нещо. Силиа твърди, че съм я насилил, силно се съмнявам да желае подобно нещо да се случва, никой не би пожелал това, най-малко тя.

- Така е, но в лятната ѝ вила си влязъл ти. И там е допуснал някои грешки. Извършителят не познава добре отношенията ви. Силиа известно време е мислела, че си ти, но после нещо ѝ подсказало, че не е възможно. И това е, защото никога не правиш първата крачка. Не я търсиш първи. Тогава тя го отблъснала и той ѝ казал, че ще се забавлява по един или друг начин. И знаем вече как е приключило това.

Крисчън присви очи.
- Никога не бих изрекъл подобно нещо, камо ли да го сторя. - уверено потвърди той. - Също така да, аз рядко търся жени по своя инициатива. Обикновено те намират мен и ми е доста по-удобно така. Не съм сигурен кой би могъл да е това, но очевидно не ме познава никак добре.

- Някога ще се разбере. Рано или късно, истината има навика да излиза наяве. - изрече Елвира. - Не мисля, че ще разнищим това, колкото и да продължаваме да го говорим. Трябва да вървя, Силиа може да се е събудила.

- Надявам се да е добре, макар че осъзнавам, че не е възможно. - сви устни Крисчън. Горката Силиа никак не заслужаваше това. - Аз също ще вървя.