Лятната вила на Елвира Голдлийф

Афсол отдавна се бе събудил. Бе придърпал Елвира върху гърдите си и сега галеше рамото ѝ. Не искаше да си тръгва, но нямаше как. Можеше само да си представя какво пак щяха да чуят ушите му, когато я събуди. 
- Елвира, - побутна я той. - събуди се. 

Елвира измънка нещо и леко вдигна глава, но все още не бе отворила очи.
- Какво искаш?  

"Да останем тук завинаги, за предпочитане.", помисли си принцът и сви устни.
- Трябва да вървя. - отвърна той, готов да посрещне гнева ѝ. 

- Хубаво, махай се. - отвърна Елвира и се обърна на другата страна. - Милата ти съпруга и без това сигурно се е поболяла от притеснение. 

Афсол разтърка чело с ръка и стана от леглото, сетне започна да облича дрехите си. 
- Почини си. - изрече той. - Предполагам ще се видим на някое парти.
Принцът излезе от спалнята, а след това и от вилата на Елвира и въздъхна. Аша нямаше ли вече да благоволи да забременее и да се разкара от животите им? 

Елвира надигна глава и изсумтя, когато видя, че наистина си е тръгнал.
- Проклетник. - изсъска жената и отново легна. Имаше нужда от още сън.  

Елвира се телепортира във вилата си и побърза да изгони Зола без много да я гледа, че кой знае какво можеше да стане. Надяваше се бележката ѝ да е стигнала до Афсол. 

Афсол се телепортира до вилата на Елвира и отвори вратата. Както и предния път, тя отново стоеше на мраморната маса във фоайето.
- Здравей. Получих бележката ти. - усмихна се той. - Какво става? 

Елвира въздъхна. Защо изглеждаше толкова доволен, проклетникът?
- Не си мисли, че съм те извикала тук, за да повторим онзи ден. - изсъска тя. 

Афсол въздъхна.
- И ето я и нея. - отвърна той. - Моля те, само не говори за Аша. Всичко друго, не и това. 

Елвира се намръщи.
- Тя също е замесена, макар и не по този начин. - Ще трябва скоро да намериш решение на ситуацията с нея. 

- Вече обмислям да изпратя писмо до баща ѝ, че ще я върна обратно. - отвърна Афсол. - Виж, знам, че не издържаш вече, аз също, но трябва още малко търпение. 

Елвира тежко си пое дъх. 
- Няма време за търпение вече, Афсол. Бременна съм. 

Афсол застина на място. Погледът му остана върху ключицата ѝ. Спря да диша. Това някаква игра на думи ли беше? Шифър ли трябваше да разгадае? Накрая си пое рязко дъх и това го накара да се върне на земята.
- Какво? 

Елвира разтърка чело. Сякаш ако го повтореше още веднъж щеше да стане повече истина.
- Бременна съм. - повтори тя. 

Афсол беше ужасно изненадан. Изпитваше смесица от чувства, не можеше да изрази нито едно.
- Това... не знам какво да кажа. - отвърна принцът. - Сигурна ли си? 

- До преди няколко дни само се съмнявах. Вчера говорих с Мели и няма съмнение. - отвърна маркизата.
Не можеше да разбере какво му се върти в главата. Изражението му изглеждаше толкова спокойно, че я влудяваше.

Афсол премигна няколко пъти и си пое дъх. Това беше наистина разтърсваща новина.
- Аз наистина не знам какво да кажа. - изрече той. - Трябва да питам нещо, обаче и съжалявам, че ще прозвучи така. Мое ли е? 

- Не ти се сърдя за въпроса. Имаш право да се съмняваш. - отвърна тя. - След Седрик не съм била с друг, а след онзи ден в тази вила, пак не съм се виждала с друг. Твое е. 

Афсол за пръв път си позволи да се усмихне. След това обаче се овладя. Не можеше да налага мнението си над Елвира.
- Решила ли си какво ще правиш с него?