Търсене
1001 поста в „Лятната вила на Силиа Фингел“
Силиа тъкмо си бе направила чай, когато чу някой да чука на вратата. Тя отиде да отвори и извъртя очи, когато видя Елвира. - Какво искаш?
Елвира дойде до вилата на Силиа и почука на вратата. Искаше да поговори с нея.
- Ще се видим скоро. Елвира ѝ пожела лека вечер, след което се телепортира обратно в замъка си в Еритос.
- А аз не желая, затова си върви. - изрече студено Силиа. Не мислеше, че сега е моментът за какво и да е разговор с Елвира.
- Бих искала да поговоря с теб. - изрече Елвира.
Крисчън също пожела лека вечер на Силиа, след което си тръгна.
- Аз също ще вървя. Лека вечер. Халон се телепортира обратно в Еритос.
"Не че тази беше кой знае какво, но донякъде си права.", отвърна Лилит и се обърна към Крисчън. "Радвай се, че изкара късмет. Някой ден няма да е така. Ще се прибирам." Тя пожела лека вечер и тръгна към имението на Арус.
- Аз определено се радвам, че не водеше играта, Лилит. Смъртта ми в тази е за предпочитане от това, което щеше да ми се случи там. - засмя се той.
- Да, тогава играта щеше да е ужасна. - въздъхна Силиа.
- А аз се радвам, че в отбора ни не бяха Каво или Конър.
- Мога само да си представям какво щеше да е, познавайки те.
"О, иди. Тъкмо и тя ще ти каже да не се занимаваш с госпожица Дърво.", изсмя се Лилит. "Трябваше аз да водя играта."
- За да не приключи играта твърде бързо. - въздъхна Силиа. - Предвид колко набързо трябваше да бъде скалъпена, защото не очаквах вас за съотборници, пак мина добре.
- Подозирам, че е възможно и това да е така. Вероятно трябва да ида при истинска пророчица, за да премахне проклятието от мен. - саркастично отвърна мъжът.
- Тогава за какво беше цялото това теглене на кутии и не знам си какво, щом изходът пак щеше да бъде смърт?
Силиа се засмя. - Явно наистина ядосваш грешните хора. - изрече принцесата.
- Не мога да повярвам. - плесна с ръце Крисчън. - За трети път!
Силиа отпи от абсента си. - Развръзката: Полицаят и лечителката умират заради лошите си решения и късмет. Скоро след тях умират рицарят и Силиа, а пророчицата остава завинаги затворена с труповете на тези хора, докато са…
Крисчън въздъхна. - Знаех си, че не може това да е случайно. - отвърна той. - Горкият аз, изглежда и като рицар, все още нямам късмет.
"А аз?", Лилит рязко обърна глава към Силиа.
Силиа се усмихна. - И е. Ще последваме полицаят и лечителката в отвъдното.
Крисчън отвръщаше на целувката известно време, сетне се дръпна назад. Не разбираше защо Силиа се държи по подобен начин, след като изглежда не желаеше да имат нищо общо повече. - Това звучи леко притеснително. - засмя се…
- Късно е за това, опасявам се. - изрече Силиа. - Скоро всички ще бъдем свободни. Жената се приближава до рицаря. - През цялото време исках да те мразя за това, че не избра мен, но не можех. Силиа стана от мястото си и с…
- Не съм съвсем съгласен, че това е победа. - въздъхна Крисчън.