Търсене

Афсол взе тялото на Силиа и го притисна към гърдите си. - Точно сега ли трябваше да си отиваш, Сил?

Мели замръзна на мястото си, когато чу. Господарката ѝ беше мъртва? Тя побърза да помогне на Розан да дойде в съзнание, след което се доближи до тялото на Силиа. Нямаше нужда да проверява за пулс, от самите наранявания р…

- Не ѝ трябва време, Афсол. Нея просто вече я няма.

- Спокойно, вече имам цялото време на света. - изрече Силиа.

- Не ми говори глупости, сега ще се оправите. Той приклекна до Силиа и сложи огърлицата около шията ѝ. Кристалите не засияха, раните не се лекуваха. - Може би ѝ трябва още време. Раните изглеждат сериозни.

- Афсол, тя... - Сандреа не можеше да намери думите. - Мъртва е.

Афсол приближи Сандреа и Силиа, а Мели отиде да провери Розан. Принцът подаде огърлицата на брат си и забеляза, че не помръдва. - Какво става?

Елвира кимна. - Погрижете се и за останалите.

Мели огледа набързо Елвира. - Стрелите ще трябва да бъдат извадени и ще останете под наблюдение няколко дни.

- Бременна? Това е ново. - изрече Силиа и продължи да наблюдава случващото се. И без това нямаше какво друго да прави вече.

- Аз съм добре, наистина. - отвърна Елвира.

Афсол се върна заедно с Мели. Принцът се беше излекувал с Огърлицата. - Мели, прегледай първо Елвира, бременна е. Силиа и Сандреа ще се оправят с огърлицата, после ще помогнем и на Розан.

Сандреа отвори очи и рязко си пое дъх. Той набързо се огледа около себе си, но не виждаше войниците на баща си. Само мъртвите лежаха около него. Той се надигна и се обърна към Розан. Опита да я събуди, но не можеше. Не в…

- Дано не. Ще отида да взема Огърлицата и да доведа Мели. Не мърдай от мястото си. Афсол се надигна от земята и отиде да потърси камъка си.

Елвира неволно постави ръка върху корема си. - Не, но... Може ли нещо да е станало?

- Не мърдай. - изрече Афсол. - Освен очевидното, друго боли ли те?

Елвира отвори очи и ги стисна от болка. - Живи сме?

Скоро след като изгуби живота си, Силиа се превърна в призрак. Бързо осъзна обаче, че никой не я вижда, чува или усеща. Хората минава през нея сякаш не съществуваше, а тя не можеше по никакъв начин да влияе на света на ж…

Афсол бавно отвори очи. Болката в раните му постепенно се засили и си спомни какво се бе случило. Принцът изстена и очите му фокусираха Елвира, която все още беше в безсъзнание. Той бавно се надигна и реши да провери дал…

Селиандър изчака няколко минути, но Силиа така и не помръдна. Той нареди на един от войниците си да провери дали е жива. Мъжът приклекна до Силиа и провери за пулс, но такъв не успя да намери. - Мъртва е. - Помогнете на …

Силиа притисна шията си с ръка, но не постигаше нищо. Кръвта ѝ изтичаше между пръстите. Тя се опита да каже нещо, но гласът ѝ изобщо не излезе. Тя легна на земята, опитвайки се да остане жива. Не можеше да види нито брат…

Селиандър изсумтя и ядно избърса лицето си с ръка. Той извади кинжала, който бе запасан на колана му. Острието му намери меката кожа около врата на Силиа. Принцесата усети прорязващата болка, но преди да успее да реагира…

Сандреа осъзна, че е сам на бойното поле. Той нападаше войниците, които опитваха да го нападнат, но вече се чувстваше изморен. Двама от тях го нападнаха и принцът се свлече на земята. Опитваше се да открие Силиа с поглед…

Розан се опита да си преправи път и да стигне до Силиа. Не можеше да позволи да пострада повече от това. Докато тичаше натам, някой я нападна в гръб. Тя усети остра болка в гърба си и осъзна, че някой я беше наръгал. Тя …

Силиа се изплю в лицето му. - Само това можете, нали? Нещо няма да ви хареса и я ще ударите някого, я ще се откажете от него.